Вечната нощ [bg]

Нора дойде в административната сграда, в кабинета на ди­ректора, готова да се съгласи с всичките му желания, само и само да спаси майка си и да се добере до Барнс. Презираше го по­вече и от вампирите. Призляваше й от неговата безнравственост, а от убеждението му, че тя е толкова слаба, та да се подчинява на неговата воля, направо й се завиваше свят.

Щеше да му даде да разбере - щеше да го убие. Ако той си фан­тазираше как тя му се отдава, то тя имаше план да забие острието в сърцето му. Убийство с нож за масло: колко уместно!

Щеше да го направи, докато Барнс лежи в леглото, или пък докато бърбори по време на противно благовъзпитаната вечеря. Той беше по-зъл от стригоите: неговата поквара не беше болест, не беше нещо натрапено му отвън. За него това беше възмож­ност. Избор.

Най-лошо беше, че вижда Нора като потенциална жертва. Беше я разчел погрешно и на нея й оставаше само да му покаже, че греши. Със стомана.

Стоя три часа във фоайето, където нямаше нито столове, нито тоалетна. Барнс на два пъти излезе от кабинета си, безукорен в бялата адмиралска униформа, минаваше край Нора, понесъл раз­ни книжа, без да покаже, че я забелязва, без да каже и дума, и вли­заше зад друга врата. И така, Нора чакаше, кипеше. Дори когато свирката съобщи, че е време за хранене, тя остана, притиснала с ръка къркорещия си стомах. Мислите й бяха съсредоточени вър­ху нейната майка и върху убийството.

Най-накрая помощницата на Барнс - млада жена с чиста кес­тенява коса до раменете и изпран гащеризон - отвори вратата и пусна Нора да влезе, без да й каже нищо. Остана на прага, докато Нора минаваше, усещайки парфюмираната й кожа и ментовия й дъх за уста. Помощницата я изгледа неодобрително и Нора й от­върна със същото, представяйки си как точно младата жена се е сдобила с такава блага служба в света на Барнс.

Жената седна зад бюрото си и остави Нора да пробва следва­щата врата; беше заключена. Нора седна на един от твърдите сгъ­ваеми столове до стената срещу бюрото. Помощницата се разшу- моля в усърдието си да не обръща внимание на Нора и същевре­менно - да затвърди превъзходството си. Телефонът изжужа и тя отговори тихо. Като се изключат недовършените дървени стени и лаптопът, стаята имаше вид на нискотехнологичен офис от чети­ридесетте години на XX век - телефон с кабел, комплект хартия и писалка, попивателна. В отсамния ъгъл на бюрото, до попивател­ната върху картонената чинийка се мъдреше шоколадова сладка с орехи. След като прошепна няколко думи, помощницата затвори телефона и забеляза, че Нора гледа десертчето. Пресегна се към чинийката и лекичко гризна от сладката, посипвайки трохи в ску­та си.