Вечната нощ [bg]

- И ако обичате, отбележете си за по-нататък, че аз не съм чо­век, когото да карате да чака. Вярвам, че сега това Ви стана ясно. Карли?

Помощницата се появи на отворената врата.

- Да, доктор Барнс?

- Карли, не мога да намеря тефтера. Вероятно може да го по­търсиш и да го донесеш по-късно вкъщи.

- Да, доктор Барнс.

- Да речем, около девет и половина?

Нора видя на лицето на Карли не самодоволното перчене, ко­ето очакваше, а намек за погнуса.

Барнс и Карли излязоха в приемната и заговориха шепнешком. Нелепо - все едно Нора беше съпругата на Барнс.

Тя използва случая, втурна се към бюрото му и затърси нещо - каквото и да е - което да й помогне; всякаква информация, която не й се полагаше да види. Но Барнс беше прибрал почти всичко. Нора дръпна средното чекмедже и откри направена на компю­тър карта на лагера. Всяка зона беше дадена в различен цвят. След родилното, което тя вече беше посетила, в посоката на зоната за „оттегляне“ - както беше подразбрала - имаше зона „Пускане“. Тук имаше щрихован участък с надпис „Слънчева светлина“. Нора опита да откъсне картата и да я вземе, но тя беше залепена за дъ­ното на чекмеджето. Отново бързо я огледа и я запамети; после затвори чекмеджето, тъкмо когато Барнс се върна.

Нора доста се потруди да прикрие гнева си и да се обърне към директора с усмивка.

- А майка ми? Вие ми обещахте...

- Така е. Ако Вие изпълните Вашата част от сделката, аз - раз­бира се - ще изпълня моята. Честна скаутска.

-Ясно беше, че Барнс иска Нора да го моли, а тя просто не мо­жеше да се насили да го направи.

- Искам да знам, че тя е невредима.

Барнс кимна и се подсмихна.

- Вие искате да давате нареждания, ето какво искате. Зад сте­ните на този лагер само аз диктувам времето за това и за всичко останало.

Нора кимна, но умът й вече беше другаде. Криеше ръка зад гърба си, извиваше китка и избутваше острието напред.

- Ако майка Ви подлежи на обработка, така и ще стане. Вие ня­мате думата по въпроса. Вероятно вече са я взели и тя е отведена за прочистване. Вашият живот обаче все още може да се изтъргу- ва. Надявам се, че ще имате печалба.

Нора вече държеше острието. Стисна го здраво.

- Разбрано?

- Разбрано - процеди Нора през зъби.

- Ще трябва да се държите много по-сговорчиво, когато пратя да Ви вземат. Така че, гответе се. И се усмихнете.

Тя искаше да го убие на място.

От външния кабинет долетя уплашеният глас на помощницата и откъсна Нора от мислите й.

- Сър?

Барнс се отмести, преди Нора да успее да направи нещо, и из­лезе в приемната сам.

Нора чу тичащи нагоре по сълбите стъпки. Шляпаха по пода: боси крака.

Вампирски крака.

В кабинета се втурнаха четири грамадни вампира, някога мъже. По провисналата кожа на немъртвите главорези още ли­чаха специфичните затворнически татуировки. Карли уплашено пое дъх, когато четиримата се хвърлиха към Барнс.