Рестарт [bg]

— Молих се — казва тя. — И той ме спаси. Даде ми нов живот.

— Но… как избяга?

Тя поклаща глава и махва с ръка, сякаш гази тема не е интересна.

— Няма значение. Решиш ли да си тръгнеш, винаги има начин. Трудното е да вземеш решение. Но аз го взех. И дойдох във Флорида. Намерих си съквартирантка — колежанка. Тя ме научи какво да правя, как да действам и как да си намеря работа. Завърших средно училище. Оправих си английския. Намерих работа като секретарка на рецепция. Мъжете обичат да наемат хубави момичета за работа в приемните. Забелязал ли си това, Джим? Така намерих „Тао“.

— Е, доволен съм, че си с нас.

— Какъв „шефски“ начин на изразяване — казва тя насмешливо. — „Доволен съм, че си с нас“. И защо, за бога, си доволен, че съм тук и отговарям на телефоните?

Мъча се да намеря отговор. След дълга пауза измънквам:

— Ние получаваме много обаждания.

Засмива се.

— Виждаш ли как се криеш?

— Крия ли се?

— Зад шегите, Джим. Опитваш се да разсееш хората. Голям дявол си.

— Не знаех, че съм такъв.

— Лукав човек. Винаги отбягваш въпроса. Ето, правиш го и сега.

— Кой въпрос?

Навежда се към мен и понижава глас:

— Знаеш въпроса.

Но аз не го знам. Наистина.

— Ето те теб — обяснява тя, — семеен мъж, в сряда вечер в апартамента на жената от рецепцията на твоята компания. На нейния диван. И тя е много близко до теб. И може всеки момент да се окаже гола.

— Но не е.

— Но би могла — шепне ми тя. Накланя се към мен и устните й докосват ухото ми. Отново започва да шепне така, че топлият й дъх гали кожата ми: — Та въпросът е: — Как смяташ да постъпиш?

— Хубав въпрос — признавам аз. — С уловка.

— Видях снимката на жена ти. Тя е много красива. — Вдъхвам от парфюма й. Ухае на цветя, богат и сладък, като спрей за обработка на трупове.

Аманда се навежда напред и ме целува. Езикът й се плъзга по моя. Телата ни не помръдват, само нежно сме докоснали устни. Тя прекъсва целувката и ме поглежда.

— Какво има? — не може да разбере.

Облягам се, колкото да се отдръпна от нея.

— Знаеш ли кое е забавното? — разказвам й аз. — Онзи ден посетих моя психоаналитик. Казах му, че искам да стана нов човек. По-добър човек. Мисля, че старият Джими Тейн би искал да прави секс с теб.

— А новият Джими Тейн? — усмихва се тя.

— Новият Джими Тейн също иска да прави секс с теб. Затова се опасявам, че психоаналитикът ми май няма да се окаже много добър в работата си. — И после добавям единственото почтено нещо, което мога да кажа: — Сега трябва да си тръгна, Аманда.

Гледа ме продължително. В един момент ми се струва, че е на път да ми зашлеви шамар, да се разплаче или да изкрещи: „Върви по дяволите!“, но тя не прави нито едно от тези неща. Вместо това развеселено ми напомня: