Рестарт [bg]

— Няма го! — изкрещява. — Махна се!

— Бог да те благослови — казва брат Сам.

— Амин! — изричат останалите.

И Аманда се обажда с „Амин“.

Мъжете придържат жената по пътя до стола, който изскърцва под тежестта й. Ако сатаната наистина се е махнал от нея, не вярвам да е тежал много.

Срещата продължава в този дух известно време с други доброволци чернокож, който е бил изкушен да пие, но не го е направил, мускулест наркоман с ръце, скрити под татуировки, който говори неразбираемо бързо, но настоява, че след затвора е останал чист. Оглеждам стаята и констатирам, че никой не му вярва.

Посещавал съм безброй подобни сбирки. Всички 12-стъпкови програми са по същество еднакви — сърцераздирателни истории за жесток житейски провал. Призоваването на Исус със затворени очи и бърборенето на някакъв „език“ е новост за мен и изглежда по-забавно от всичко подобно в Калифорния, но това не променя същността, а тя е все старото шоу. Тези неща са ми втръснали.

И точно това е причината да жадувам да се махна от този сутерен. Седнал съм практически на края на седалката, готов за старт и да си повикам такси — майната й на Аманда със или без еротичните й татуировки — когато брат Сам проговаря:

— Готов ли сте да се изцелите, господин Шефе, и да приемете Исус като личен спасител?

Всички ме гледат. Готов съм за много неща, но не и за това.

— Не съм сигурен — отклонявам поканата аз. — Струва ми се доста обвързващо.

— Така е, господин Шефе — съгласява се той, докато се приближава. — Това е едно прекрасно обвързване. Това е обвързващо приемане на Исус. И на вас от Исус. Трайно обвързване.

— Да — казвам аз. — Прекрасно ви разбирам. Само че…

— Той ви обича — прекъсва ме брат Сам. — Той ви прощава. Каквото и да сте направили, той ви разбира. Сторили ли сте нещо лошо, господин Шефе?

— О, да — признавам си аз. И в главата ми изплуват образи — всъщност повлича ме вихрушка от трагедии и провали: обляното в сълзи лице на Либи в нощта, когато Коул се удави, посинялото му мъртво тяло на леглото, черната проститутка с русата перука, белият метадонов дим, извиващ се нагоре от стъклената ми лула, нокаутиращият ме в лицето юмрук на Гордън Крамер, който ме остави с един избит зъб — неподредени и застъпващи се образи, до един болезнени и до един свидетелства на моята вина.

Брат Сам казва:

— Никой грях не е прекалено голям. Той се храни на една маса с леки жени. Той умря на кръста редом с крадци. Той е Бог на грешниците и пречупените. Всеки може да се прероди. Всеки…

— Всеки? — повтарям аз е дрезгав глас. Спомням си още картини от онази нощ: безкраен коридор, по който нося тялото на Коул с изпънати напред ръце, как нежно го полагам в леглото му, как стоя над него с часове в осветената само от луната стая. Колко време съм стоял така надвесен над него? Сигурно са били часове. Но всичко за онази нощ ми се струва погрешно. Чувството ми за време е изкривено. Бях го оставил самичък само за няколко минути. Сам във ваната. Щях да се върна при него веднага. След няколко минутки.