Рестарт [bg]

— Да.

— По същия начин се опитвате да разрушите връзката със съпругата ви. Правите това като… добре, нека го наречем флиртувате, с вашата секретарка.

— Виждам накъде биете.

— Дали? — и той ме дарява с продължителен поглед. Накрая ме запитва: — Говорихте ли вече за това е Гордън Крамер?

— За какво?

— За случилото се. За целувката. За пиенето.

— Не.

— И защо не?

Защото ме е страх, че Гордън ще цъфне на входа на офиса ми с физиономията на палач, ще ми забие един в челюстта и ще ме окове за противопожарната пръскалка.

Но на глас отговарям:

— Защото предпочитам да разговарям по тези въпроси с вас.

— Хубаво — кимва той. Изглежда искрено доволен, че сме сигнали до това ниво на доверието.

Но нещо ме безпокои. Опитвам се да си спомня какво ми е казал доктор Лиаго току-що, мъча се да възпроизведа думите му за себе си.

— Онова име — казвам накрая аз.

Той ме поглежда предпазливо и — възможно ли е това? — ми се струва, че в очите му проблясва страх, че е бил уловен в някаква грешка.

— Кое име?

— Гул… Гад… как беше?

— Ааа… — и поглежда отново в бележника си. — Гул Гедросян — повтаря той.

— Споменавал ли съм ви това име? Не мисля, че съм го правил…

Усмихва се:

— Естествено, че го споменахте. — И почуква точното място в жълтия си бележник, където е записал името: — По време на миналия сеанс.

Но почеркът му е ситен, столът му е на няколко метра от мен, а и Лиаго не ми предлага да видя сам страницата.

— Откъде иначе ще го знам? — призовава той логиката ми на помощ.

— Сигурно сте прав.

— От вашия разказ, господин Тейн, съдя, че сте имали дълга и изтощителна седмица. — Това е вежлив начин да се каже: „Звучите параноично“.

— Наистина съм доста изморен — съгласявам се аз. — А нещата отиват на още по-зле. Утре ми предстои да уволня маса хора… повече от половината служители на „Тао“.

— И как се чувствате?

— Да се чувствам? Нищо не чувствам. Това е работа. Имам списък в чекмеджето си. Уволнявам наред по списъка.

— Мисля, че се наслаждавате на това?

Изумен съм.

— Да се наслаждавам?

— На властта. Власт, която сте неспособен да упражните спрямо собствения си живот. Вие — човек, който няма волята да отхвърли поканата да пие на парти, който не може да се удържи от надзъртане в пазвата на хубавичка служителка, който не може да спре да лъже жена си за нощните си похождения — вие изведнъж имате възможността да решавате чужди съдби. Не е ли така?

Присвивам очи:

— Това не е много доброжелателно описание, докторе.