Панаир на суетата (роман без герой)

На вечеря — когато слизаше долу за половин час — тя поддържаше мира помежду им и изчезваше през нощта; тогава Родън потегляше с коня си към казармата на сто и петдесети гвардейски полк в Мъдбъри, като оставяше своя татко в обществото на мистър Хоръкс и на чашата ром с вода. Тя бе прекарала най-скучните две седмици, които един смъртен може да преживее, в болничната стая на мис Кроли; но мъничките й нерви, изглежда, бяха направени от стомана, тъй като теготата и болничните задължения не й оказаха никакво влияние.

Едва след като измина много време оттогава, тя разкри колко тежки са били тези задължения; каква капризна пациентка е била веселата стара дама, как се ядосвала, как прекарвала нощите в безсъние, какъв ужас изпитвала от смъртта; през колко дълги нощи е лежала и стенела и как е изпадала едва ли не в делириум при мисълта за онзи свят, на който, в моменти на добро здраве, не обръщала никакво внимание. Опитай се да си представиш, о прелестен млади читателю, една светска, себелюбива, порочна, безбожна, неблагодарна стара жена, извиваща се от болки и страх, и при това без перуката си. Представили всичко това и преди да остарееш, научи се да обичаш и да се молиш.

Ребека Шарп бдеше край тази грозна постеля с непоклатимо търпение. Нищо не се изплъзваше от погледа й; и като благоразумна икономка, умееше всичко добре да използува. Години по-късно тя разправяше хубави историйки за боледуването на мис Кроли — историйки, които караха дамата да поруменява. През време на болестта Ребека никога не се ядоса; винаги беше пъргава и бодра; спеше леко, тъй като съвестта й беше съвсем чиста; и беше готова да си подремне по всяко време. Така че по външния й вид не личаха никакви белези на умора. Може би лицето й беше малко по-бледичко, а кръговете около очите й малко по-тъмни от обикновено, но когато й да излизаше от болничната стая, тя винаги се усмихваше, беше свежа и спретната в халата и шапчицата си, като в най-изисканото си вечерно облекло.

Тъй си мислеше капитанът и цял гореше от трепет по нея. Заострената стрела на любовта беше проникнала през дебелата му кожа. Шест седмици близост — удобни случаи за общуване — всичко това напълно го бе превърнало в жертва. От всички хора в света той избра тъкмо леля си от пасторския дом да й разкрие сърцето си. Тя започна да му се подиграва; каза, че предвиждала тази негова глупост; залови се да го предупреждава; и завърши, като призна, че малката Шарп е най-умното, най-забавното, най-необикновеното, най-добродушното, най-непринуденото и най-доброто същество в Англия. Но Родън не бивало да си играе с чувствата й — скъпата ми Кроли никога не би му простила това, тъй като и тя била очарована от малката възпитателка и обичала мис Шарп като своя дъщеря. Родън трябвало да се махне — да се върне в полка си и в порочния Лондон и да не си играе с чувствата на едно бедно, наивно момиче.