Дверите на ада

— Вземи това — нареди той — и го изгори, без да го докосваш!

Македонецът, набито селско момче, свали широкополата си шапка и почеса ниско подстриганата си глава.

— Не е ли опасно? — възрази той.

— Прави каквото ти казвам — настоя Теламон. — Не докосвай нищо, просто го изгори.

Войникът се отдалечи. Лекарят отиде до басейна, изми ръцете си и ги избърса в туниката си. Върху него падна сянка.

— Не се стряскай — обади се Касандра, — но има още един убит.

Теламон рязко се извърна. Помощничката му посочи към дърветата.

— Помниш ли котката на Памен? Някой я е занесъл в овощната градина и я е пребил до смърт с тояга. Току-що открих тялото й. Накарай войниците да изгорят и нея.

— Защо му е на някой да убие котка?

— Не знам — промърмори Касандра. — Може би няма връзка. Нямаха ли македонците поверие, че котката носи нещастие? Че е създание на мрака?

Теламон се изправи и се върна в беседката. Касандра седна до него. Чуха как Сарпедон и отрядът му тръгнаха сред тропот на коне и звуци на тръба.

— Ще успеят ли да свалят обсадните машини? — попита тя.

— Да, Александър винаги получава онова, което иска. — Теламон присви очи и се загледа в една пеперуда, която кръжеше над тревата. — Ще стигнат на брега по здрач. Когато утре по това време Мемнон погледне от стените на Халикарнас, го чака голяма изненада.

— Видях Птолемей да тръгва за скалите на Ниса.

— Чудя се какво ли е намислил Александър — казаТеламон. — Умът му е като мозайка, съставена от малки парченца. Трябва да ги събереш и подредиш.

— Някой се е опитал да спре Сарпедон.

— Но кой? — попита Теламон. — Лесно е било да влезе в кухнята с парче сирене и да го смени с другото. — Той замълча. — И така, какво знаем, Касандра? Имаме загадъчното падане на Памен от прозореца. Някой се опита да ме убие със змиите. А сега и тази нещастница, която по погрешка е изяла сиренето, предназначено за Сарпедон.

— Защо са искали да го убият? — попита Касандра. — Знам, че ще води отряда до Заливчето на Хера, но това нее голяма тайна.

— Може би е видял нещо необичайно, но още не се е усетил? Знаем, че Памен е бил жив рано сутринта. Бес може да се е промъкнал в стаята му или пък жрецът Херолда се е върнал? Дали Сарпедон не е видял някого от тях?

— Разбира се, а да не забравяме и нашия велик актьор. Чувам го чак оттук. — Касандра се разсмя. — И жена му, която крие толкова тайни.

— Да — съгласи се Теламон. — Имаме само тяхната дума, че Демерата не е била в стаята на Памен. Чудя се къде се е разхождала. Спомняш ли си, че същата вечер и ние с теб излязохме в градината, за да не стоим в мрачната вила? Но изобщо не я видяхме. Ами убитата котка? Защо му е било на някого да убива бедното животно?

— Може да е било жертвоприношение — промърмори Касандра. — Още имам съмнения за Херол — добави тя. — Очите му шарят и е потаен.

— И всичко това заради един ръкопис.

— Мислиш ли, че Александър някога ще узнае съдържанието му?