Дверите на ада
- Автор: Догерти Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дверите на ада». Краткое содержание книги:
Защитата на града се води от стария враг на Александър, гъркът-отстъпник Мемнон, персиеца Оронтобат и тиванеца Ефиалт, който се е заклел да отмъсти за опустошаването на Тива. Персийските шпиони готвят клопка на Александър, защитниците на Халикарнас са убедени, че предстените му ще рухне митът за непобедимостта на македонската войска.
Докато обсадени и обсаждащи се готвят за една от най-паметните битки на древността, в македонския лагер загиват хора при загадъчни обстоятелства. Всички се домогват до тайнствен документ, от който зависи успехът на обсадата, но писарят, който трябва да го разчете, е убит. Жертвите стават все повече, и Теламон, довереният лекар на царя, отново е въвлечен в подмолните интриги на противниковите лагери. Теламон достига едва лине до адските двери, за да се добере до гнездото на предателите и да защити живота и делото на Александър.
— Едва ли. — Теламон го отблъсна.
— Поне пет. — Касандра влезе в кухнята. — Пет отровни змии. Войниците ги убиха. Благородният ни цар нареди на критяните да претърсят градината и да убият всички змии, които намерят. Клит каза, че ще донесе таралеж… Теламон профуча покрай пекаря и направи знак на помощничката си да го последва на двора.
— Продължава ли представлението?
— Да, нали познаваш Александър — мрачно се усмихна Касандра, — винаги прави онова, което е решил.
— Там ли е Херол? Доведи ми го — помоли Теламон. — Ще го чакам пред стаята му. А ако е отключена — вътре.
— Защо?
— Ще разбереш.
Теламон влезе във вилата, изкачи стълбите и мина през коридора. Някой беше сложил свежи цветя в кошниците, лъснатият под миришеше приятно. Отмина стаята на Бес и зави към малката ниша. Спря пред вратата на Памен и я отвори. Никой не я беше използвал и всичко изглеждаше, както когато беше претърсвал вещите на мъртвия писар. Той отиде до отворения прозорец и погледна към тъмночервените плочи на пътеката. Чу Касандра да го вика, затова излезе и ги посрещна. Слабото нацупено лице на Херол беше пламнало и жрецът нервно се потупваше по бедрата.
— Пиесата беше чудесна.
— Къде е стаята ти?
Херол отиде до вратата след стаята на Бес и я отвори. Теламон влезе. Жрецът очевидно беше прибран човек, леглото му беше оправено, скрито зад белите мрежи; дрехите му бяха закачени на кука на стената. Малкото писалище беше превърнато в импровизиран олтар. Теламон го приближи и се загледа в издяланата от камък глава, на чието чело имаше диадема с релеф на нападаща кобра.
— Меретсегер! — възкликна Теламон. — Богинята-змия! Нейният храм е срещу некропола в Тива, нали? Меретсегер! Онази, която винаги наблюдава и чака!
Херол кимна.
Теламон протегна ръка и докосна кървавочервения камък, вграден в диадемата от полиран дъб. Чу как Херол рязко си пое дъх.
— Познаваш ли змиите? — обърна се към него Теламон.
— Притежавам известни знания.
— Знаеш ли как да се справяш с тях? Да ги ловиш?
— Донякъде. — Жрецът изтри длани в тъмносинята си туника и се уви по-плътно в наметката си.
— Бил ли си в Египет?
— Ходил съм в Двойното царство — надуто отвърна Херол. — Поклоних се в храма на Меретсегер.
— Какво те доведе в двора на царица Ада?
— Недоразумения по житейския ми път.
— Ловил ли си змии тук, Херол? Жрецът се усмихна самодоволно.
— Не принасят ли поклонниците на Меретсегер котки в жертва?
Очите на Херол останаха твърди като кремък и той се накани да се обърне.
— Още един въпрос. — Теламон постави ръка на рамото му.
Жрецът я погледна, сякаш беше мръсна.
— Сутринта, когато отиде в стаята на Памен…
— Вратата беше залостена.
— А не опита ли по-късно? Ти дойде последен в стаята за тъкане.
Жрецът сведе глава.
— Мисля, че си го направил — продължи лекарят. — Върнал си се в стаята на Памен: този път вратата е била отворена и си влязъл. Взел си дисагите му и си ги донесъл тук. Претърсил си ги — тогава си намерил парчето пергамент, а не предишната вечер. Херол мъчително преглътна.
— Видели са те — Теламон се усмихна, за да прикрие лъжата. — Носел си дисагите.
— Но това е не…
— Невъзможно? — помогна му лекарят. — Защото си скрил дисагите тук и си ги изнесъл късно през нощта, след като си ги претърсил щателно?
— Аз не съм убил Памен.
— Не, но си откраднал вещите му. Какво имаше в дисагите му?
— Дрехи, сандали. Изхвърлих ги в малкото блато в другия край на градините.
— Много добре. — Теламон погледна Касандра, която стоеше с гръб към вратата. — Намерил си сандали, туники, писмени принадлежности и парче пергамент, какво друго? — Той сведе очи към мраморната глава на Меретсегер.
— Аз съм чужденец в двора на царица Ада — признаХерол. — Исках да се изявя. Върнах се в стаята на Памен. Нямаше никой, прозорецът беше отворен, видях дисагите. Вещите му… — той сви рамене. — На писалището нямаше нищо, оставаха само дисагите. Реших да ги претърся и даги върна по-късно. Чух останалите да ме викат, затова ги скрих под леглото си и дойдох на срещата.
— Какво стана, след като открихме, че Памен е мъртъв?
— Нямах друг избор освен да се отърва от тях.
— И какво друго намери?
Херол взе мраморната глава, прикрепена на дървена основа и извади изпод нея малък свитък, плътно пристегнат с канап. Подаде го на Теламон.
— Може би на теб ще послужи повече, отколкото на мен. В него пише само «пет», «епсилон» и «десет».
— Числото десет? — попита Теламон.