— Е, проклет да съм! — Морс поклати глава в диво разочарование, когато за пореден път застана в спалнята на Маргарет Бауман; в ръцете му бе „Наръчникът по плетиво“. — Няма я, Луис!
— Картичката, която ти показах — онази от Езерата. — На която имаше подпис „Едуина“.
— Не сте ми я показвали — протестира Луис.
— Разбира се, че… е, може и да не съм. Но почеркът на онази картичка беше същият, като почерка на гърба на твоята картичка от онова индийско място, как му беше името, на Уолтън Стрийт. Абсолютно същият! Мога да се закълна! Пощенската картичка беше от Улсуотър или някакво подобно място и — (Морс се напъна да си спомни по-ясно) — пишеше нещо като „Поздрави от възвърнатия рай — Аз бих искал да си тук.“ Но, виждате ли, малко е странно на пощенска картичка да се пише „Аз бих искал да си тук.“ В деветдесет и девет на сто от случаите хората просто биха казали „Ще ми се да си тук“, нали? Разбирате ли какво имам предвид? На тази картичка не пишеше „Поздрави от Рая“ — после тире — „Аз бих искал да си тук.“. На нея пишеше „Поздрави от Рая минус едно. Ще ми се да си тук.“ Тази картичка е била от любовника на Маргарет Бауман, който е искал да й каже, че в онзи Рай му е липсвало само едно нещо — тя!
— Няма да помогне много, след като я няма — каза Луис несигурно.
— Но нея я няма! Не виждате ли? Самият факт, че Маргарет Бауман се е върнала втори път показва, колко важна е тя. Но аз мисля, че си спомням клеймото — беше от август. Трябва само да открием кой е прекарал почивката си на езерата миналата година през август!
— Би могло да е и по-миналата година.
— Не бъдете такъв песимист! — отсече Морс.
— Но ние би трябвало да сме песимисти — настоя Луис, имайки предвид неотдавнашния си горчив опит с козметичните клиники. — Милиони хора прекарват отпуските си на Езерата всяко лято. И коя е „Едуина“?
— Това е любовникът. Том Бауман би заподозрял нещо и би се заинтересувал кой е този, ако се бе подписал с истинското си име. Но човекът, с когото имаме работа, Луис — мъжът, който почти сигурно е убиецът на Бауман — е доста умен: той е сменил името си, но не прекалено много! И това ни насочва към истината. Този човек се е подписал „Т“ на онова индийско листче, а после се е подписал „Едуина“ на пощенската картичка. Ето, че ние вече знаем малкото му име, Луис! „Т“ не идва от Том — а от Тед. А „Тед“ е съкратено от „Едуард“; и той се е подписал с женския вариант — „Едуина“! QED18, Луис, както казвахме в четвърти курс! Добре! Вие казвате, че има милиони хора, които всяка година изгарят от желание да чуят как дъждът барабани по покривите на караваните им в Грасмиър. Но едва ли много от тях се казват „Едуард“, а половината вероятно са твърде стари — или прекалено млади — за да ухажват нашата русокоса Маргарет. И, което е по-важно, по всяка вероятност, този човек, когото търсим, живее в Оксфорд или не много далеч оттук. И ако той е могъл да си позволи ваканция на Езерата, то той вероятно работи, а не разчита на социални помощи, така ли е?
— Но…
— И… само да довърша — не всеки е запознат с „Възвърнатия Рай“. Мистър Милтън19 не е лъжица за всяка уста в днешното упадъчно време и аз бих се обзаложил, че нашият човек е ходил на училище.
— Но сега всички ходят на училище, сър.
— Знаете какво имам предвид! Той е в горните 25 процента на най-високия коефициент на интелигентност.
— Тогава случаят изглежда приключен, сър!
вернуться
18
Quod erat demonstrandum — което не остана скрито (лат.). — Б.пр.
вернуться
19
Джон Милтън (1608–1674). Английски писател, автор на „Възвърнатият рай“. — Б.пр.
