Поздрави от рая
- Автор: Декстър Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвияна Петрешкова-Златева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Поздрави от рая». Краткое содержание книги:
Главният инспектор Морс рядко позволяваше да бъде въвлечен в новогодишни празненства. За него разследването на убийството в празнично украсения хотел бе нещо необичайно.
Начинът, по който бе извършено престъплението, съответстваше на случая.
Трупът бе в маскараден костюм. А почти сигурно бе, че гостите на хотела не са се регистрирали с истинските си имена…
Когато слезе на долния етаж, Луис събра купчината документи, които бе отделил от множеството писма и сметки, напъхани безразборно в двете чекмеджета на ъгловия шкаф в хола — вода, ток, ипотека, болнични осигуровки, банкови извлечения, застраховки за колата. Морс, от своя страна, седна на едно от креслата и запали цигара.
— Ужасно са им разбъркани тези сметки и разни бележки, сър!
Морс кимна.
— Хмм!
— Като че ли някой наскоро е ровил из тях.
Морс трепна в креслото, като че ли някой плавно движещ се пред него шофьор бе решил внезапно и без предупреждение да натисне аварийно спирачки.
— Луис! Вие сте гений, синко! Вестникът! В кухнята има една купчина вестници и аз ги погледнах, докато вие бяхте тук. Знаете ли какво? Мисля, че там беше и днешния брой!
Луис усети как кръвта се нажежава във вените му, докато следваше Морс към кухнята, където под брой на „Оксфорд таймс“ от миналата седмица беше „Сън“, носещ датата 6-ти януари.
— Трябва да е идвала днес по някое време тук, сър. Морс кимна.
— Мисля, че се е върнала, след като я видяхме сутринта. Вероятно механично е взела вестника от пред вратата…
— Но все някой трябва да я е видял!
— Отидете да проверите, Луис.
След две минути, през които Морс се взираше в трета страница на ежедневника на семейство Бауман, Луис се върна: жената от отсрещната къща, която живо се интересуваше от събитията, беше видяла Маргарет Бауман да слиза от такси.
— Такси?
— Така твърди тя — и влязла в къщата в един и половина.
— Когато ние се връщахме в Оксфорд…
— Чудя се какво ли е търсела, сър?
— Вероятно е искала да си вземе някой документ за строителната кооперация, или са й се свършили парите. Може би затова онези чекмеджета бяха така разбъркани.
— Можем лесно да проверим — в строителните кооперации.
— Искате да кажете както направихме с козметичните салони?
Морс се усмихна.
— Не! Оставете Филипс и момчетата му да свършат това досадно занимание, Луис! Аз много повече се интересувам да разбера защо е дошла с такси.
— Да накараме ли сержант Филипс да провери за таксито? — ухили се Луис, тъй като засега двамата мъже си тръгнаха от Чарлбъри Драйв 6. Къщата бе ледено студена и те с радост се измъкнаха от нея.
Същия ден, в 16:45 ч., „метро“-то на Маргарет Бауман бе открито, заедно с необходимата квитанция за паркиране, на Сейнт Джилс и новината веднага бе предадена в Кидлингтън. Но един сгъваем чадър, спрей за предпазване от заледяване и осем жетона за „скрабъл“ от гаражите „Есо“ не можеха, според Морс, да окажат никаква помощ при разследването на убийството.
Едва в десет и половина следващата утрин Сержант Викърс позвъни на Кидлингтън от Сейнт Олдейтс, за да съобщи необичайната новина, че са намерили чантата на Маргарет Бауман. Със свито сърце Викърс научи, че самият Морс щял да дойде веднага, за да разгледа находката.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Вторник, 7-ми януари, преди обяд
ДЖЕК (сериозно): В чанта.
ЛЕЙДИ БРЕКНЪЛ: Чанта?