Поздрави от рая

В същата обедна почивка, около петдесет минути преди Норис със сигурност да бе разпознал мъжа, убит в Хотел „Хауърд“, като мистър Томас Бауман, Роналд Армитидж, мръсен, безпомощен, измръзнал, гладен безделник, безработен и некадърен за каквато и да е работа, получи неочакван подарък от съдбата. Той бе прекарал предната нощ и по-голямата част от сутринта свит на една пейка в алеята, която води от Редклиф Скуеър към Главната улица. Под вцепенените му нозе имаше една празна бутилка от Бълмърс, а в джоба на дългото до глезените му зимно палто, което от много години бе най-ценната му вещ, имаше една мазна банкнота от пет лири и няколко монети от по 10 пенса. Когато видя черната чанта, която летеше към земята, докато не падна в една снежна преспа на ъгъла на църквата, той инстинктивно се огледа бързо и с подозрение наоколо. Но в момента площадът беше празен и той бързо грабна чантата, мушна я под палтото си и бързо се отдалечи от заснежения калдъръм пред Брейзноуз по алеята вляво, водеща към Търл. Тук — далеч от приятелите си — подобно на вълк, който отмъква от общата плячка голямо парче месо и го отнася встрани от завистливите очи на останалите от глутницата, той разгледа вълнуващото си откритие. В чантата имаше червило, пудра, гребен, евтина запалка, пакетче хартиени носни кърпички, листовка за църквата „Сейнт Мери“, малки ножички за нокти, връзка ключове за кола и кафяво кожено портмоне. Той не обърна внимание на пластмасовите карти — Виза, Ъксес, Лойдс — но бързо мушна в джоба се — двете приятно шумолящи банкноти по десет лири и трите монети от по една лира, които намери вътре.