Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Персей никога нямаше да се справи, ако Атина не беше го подкрепила със съветите си и не беше му оказала голяма помощ. Тя му казва, че трябва да се доближи отвисоко, да улучи момент, когато двете безсмъртни Горгони спят или са си затворили очите. А пък на Медуза трябва да отсече главата, без да попада под погледа й. За целта е нужно, докато размахва harpe, сам той да си извърне главата на друга страна. Но ако гледа така настрани, как да съумее да й отсече главата? Без да гледа, той не може да знае къде е главата и има риск да отсече ръка или някаква друга част от тялото на Медуза. Затова, както беше и с Граите, той трябва едновременно да знае точно на кое място да нанесе удара, да си осигури точен, безпогрешен поглед, и същевременно да не вижда върху целта си намиращото се там вкаменяващо око.
Парадоксът е пълен. Проблемът е разрешен от Атина, която успява да намести срещу Горгоната хубавия си лъскав щит, тъй че Персей, без да срещне погледа на Медуза, вижда ясно отражението й върху огледалната повърхност на щита и успява да се прицели добре и да пререже шията така, като че ли я гледа нея самата. Той отсича главата, грабва я и я слага в kybissi, затваря я и дим да го няма.
Другите две Горгони се събуждат от вика на Медуза. С пронизителни писъци, каквито те могат да издават, Горгоните се спускат по петите на Персей. Той може да лети, както и те, но има пред тях предимството да е невидим. Те се опитват да го настигнат, той им се изплъзва, те са бесни.
Красотата на Андромеда
Персей пристига при източните брегове на Средиземно море, в Етиопия. Тъй както си лети във въздуха, той забелязва една много хубава девойка, прикована за скала, с нозе, омивани от морските вълни. Тази гледка го развълнува. Младата дама се казва Андромеда. Тя е поставена в това жалко положение от баща си Кефей. В царството на последния има непрестанни бедствия. Съобщават на царя и народа му, че единственият начин да сложи край на бедите е да поднесе Андромеда на едно морско чудовище, едно от онези същества, свързани с морето, с вълните, които могат да залеят цялата страна; да я остави там, за да дойде то да си я вземе и да прави с нея каквото си иска: да я изяде или да се съвкупи с нея.
Нещастницата стене, жалбите й достигат до Персей горе във въздуха; той я чува и я вижда. Сърцето му е примамено от красотата на Андромеда. Той отива да намери Кефей и разбира от него какво е станало. Персей обещава да освободи дъщеря му, ако царят му я даде за жена. Бащата се съгласява, мислейки, че при всяко положение младежът няма да успее да се справи. Персей се връща на мястото, където на скалата сред вълните е завързана Андромеда. Чудовището се спуска към нея, огромно, застрашително и привидно непобедимо. Какво може да направи Персей? С разтворена паст, с опашка, шибаща вълните, чудовището заплашително доближава Андромеда. Във въздуха Персей заема такова място между слънцето и морето, че сянката му да се окаже на повърхността на водата точно пред чудовището. Сянката върху огледалото на водата е както отражението на Медуза върху щита на Атина. Персей не е забравил урока, получен от богинята. Като вижда пред себе си тази движеща се сянка, чудовището си въобразява, че това е съществото, което го заплашва. То се втурва върху отражението и в този миг Персей връхлита отгоре му от небето и го убива.
Персей убива чудовището, след това освобождава Андромеда. Сяда с нея на брега на морето и там може би допуска една грешка. Там, на скалите, Андромеда не е на себе си от вълнение, опитва се да се съвземе към живота и надеждата. За да й даде кураж, за да има повече свобода в движенията си, Персей оставя главата на Медуза на пясъка, тъй че очите й мъничко се подават от ръба на торбата. Погледът на Медуза се плъзга по повърхността на морето; водораслите, които плуват там, гъвкави, подвижни и живи, се сковават, вкаменяват се, превръщат се в кървави корали. Ето защо в морето има вкаменени водорасли: погледът на Медуза ги е превърнал в камък сред вълните.
След това Персей отвежда Андромеда със себе си. Взема си добре затворената торба и пристига на Серифос, където го чака майка му. Диктис също го чака. Двамата са потърсили убежище в един храм, за да се спасят от Полидект. Тогава Персей решава да си отмъсти на злия цар. Известява го, че се е върнал и му носи обещания дар; ще му го връчи на един голям пир. Всички младежи и мъже на Серифос са събрани в голямата зала. Те пият, ядат, празнуват. Пристига Персей. Отваря вратата, поздравяват го, влиза, Полидект се чуди какво ще стане по-нататък.