Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Пречи на съня ти… и без това спиш толкова малко. Погледът ти издава колко страдаш… Знам какво преживяваш. — Обърна се и в сините му очи проблесна гняв. — Възхищавам се от теб. Ала не искай от мен да бъда безучастен, да се преструвам, че не виждам състоянието ти и да не се опитвам да облекча болката ти.
— Не мисля за себе си, а за онова, което съм преживяла. Измъчва ме мисълта за тримата мъртъвци.
— Разбирам. — Той се приближи до бюрото и приседна на ръба. — Затова си най-доброто ченге, което съм срещал. Те не са за теб само имена, а хора, чийто живот насилствено е бил отнет. Притежаваш способността (която е по-скоро проклятие) да си представяш какво са видели и почувствали миг преди да умрат. Няма да те предам, Ив. — Внезапно се наведе и повдигна брадичката й. — Няма да те оставя да се бориш сама със злото, защото те обичам и уважавам професията ти. Ще ме приемеш, както те приемам и аз.
Ив седеше неподвижно и сякаш поглъщаше думите му, без да откъсва поглед от лицето му. Досега не беше успявала да устои на чувствата, които изразяваха очите му.
— Миналата зима — замислено проговори накрая — ти се натрапи в живота ми. Знаеш, че отначало се съпротивлявах и не желаех да се обвързвам с теб.
Рурк раздразнено вдигна вежда.
— Слава богу, че не ми обърна внимание — добави тя и видя как намръщеното му лице внезапно засия.
— Аз също не исках да се обвързвам с теб. A grha.
Сърцето й лудо затуптя — беше я нарекъл „моя любов“ на родния си език. Все пак се насили да продължи:
— От тогава името ти е замесено почти във всеки случай, който разследвам. Признавам, че те използвах, когато ми беше изгодно и това не ми дава покой.
— А на мен доставя удоволствие.
— Известно ми е. — Тя въздъхна и за миг обви пръсти около китката му, напипвайки ритмичния му пулс. — Научи тайните на миналото, които се опитвам да забравя и които непрекъснато ми се натрапват.
— Щеше да си ги припомниш и сама, Ив. Но може би ако сме заедно, спомените няма да ти причиняват толкова голяма болка. Често мисля за собственото си минало. — Думите му толкова я изненадаха, че тя неволно се втренчи в него. — Установих, че присъствието ти ми помага да преодолея най-тежките моменти. Ето защо искам да бъда до теб, когато ти е най-тежко.
Ив отпи от виното си и се замисли. Рурк беше прав — двамата с него взаимно се подкрепяха.
Но по-важното бе, че можеше да споделя най-съкровените си мисли с него.
— Знам какво са чувствали: страх, болка, унижение, когато са били голи и безпомощни, когато ги е изнасилвал. Знам какви физически и душевни страдания са изпитвали. Опитвам се да забравя какво е да бъдеш изнасилвана, разкъсвана, омърсена. Спомените отказват да ме напуснат. Ала щом ме докоснеш… — Тя осъзна, че никога не му беше доверявала най-съкровените си мисли. — Щом ме докоснеш, кошмарът изчезва. Оставаш само ти.
— Обичам те — прошепна той. — Безумно.
— Навярно затова си тук, въпреки че трябваше да заминеш извън планетата във връзка с работата ти. — Ив поклати глава, за да му попречи да я прекъсне с някакво правдоподобно обяснение. — Тази вечер беше до мен, защото знаеше, че може би ще ми потрябва подкрепата ти. Дори сега си готов да спориш с мен, за да ме накараш да забравя онова, което не ми дава покой. Познавам те прекрасно, по дяволите. Аз съм ченге, а ченгетата са най-добрите психолози.
— Хвана ме на местопрестъплението. Признавам вината си. Какво ще правиш с мен?
— Ще ти благодаря. Все пак искам да ти напомня, че вече единайсет години съм в полицията и мога да се грижа за себе си. От друга страна… — Тя се загледа в чашата си, сетне отпи голяма глътка. — С удоволствие наблюдавах как натупа онзи гадняр, дето се изгаври с Пийбоди. А аз безпомощно седях във фургона. Идваше ми да смажа мръсника, но щях да проваля операцията. Ето защо изпитах удовлетворение, докато те гледах.
— Удоволствието беше изцяло мое. Как е сътрудничката ти?
— Ще се оправи. Случилото се беше шок за нея, както за всяка нормална жена. Препоръчах й да вземе горещ душ и приспивателно и й обещах, че на следващия ден ще се чувства прекрасно. Сигурна съм, че инцидентът не е повлиял на професионалните й качества. Тя е добро ченге.
— Мисля, че до голяма степен го дължи на теб.
— Не ми приписвай незаслужени дела. Момичето е много способно. — Тя студено го изгледа. — Сигурна съм, че си я прегърнал, погалил се я и си я целунал за лека нощ.
Рурк отново повдигна вежда.
— Да речем, че си права. Какво от това?
— Обзалагам се, че сърчицето й още не може да се успокои. Подозирам, че тайно е влюбена в теб.