Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
„Много е шик — помисли си тя и погледна към блестящия бар, който беше обслужван от бармани в смокинги. Стената отзад цялата беше в огледала. — Пък и не бих очаквала друго — всичко, което принадлежи на Рурк, е първокласно.“
Тапицираният й стол беше невероятно удобен, напитките великолепни. Масата беше оборудвана с музикална и видео уредба с индивидуални слушалки в случай, че някой клиент пожелаеше да се забавлява, докато чакаше приятел или пиеше уискито си.
Пийбоди се изкушаваше да използва слушалките, тъй като първият й партньор беше ужасно досаден. Казваше се Оскар и беше преподавател по физика. Откакто беше дошъл, се наливаше с коктейли и злословеше по адрес на бившата си съпруга.
Оплака се, че била мързелива и егоистка, пълна мръсница, която отгоре на всичко била фригидна. След като го слуша петнайсет минути, Пийбоди разбра защо „мръсницата“ го е изоставила.
Все пак продължи играта; усмихваше се и бърбореше с Оскар, макар да беше сигурна, че не е човекът, когото търсеха. Той беше алкохолик, а убиецът едва ли имаше време да лекува тежкия махмурлук, предизвикан от коктейлите.
На съседната маса Макнаб високо се изсмя и смехът му накара Пийбоди да изскърца със зъби. Докато Оскар допиваше третия си коктейл, тя погледна към колегата си, който иронично повдигна вежди.
Прииска й се да постъпи като хладнокръвна светска дама и да му се изплези.
Изпита неописуемо облекчение, когато Оскар си тръгна разочарован, след като тя не се съгласи на втора среща.
— Ще се видим отново когато цъфнат налъмите — промърмори и потръпна, когато дочу в слушалките гневния глас на Ив:
— Овладей се.
— Слушам — прошепна в микрофона Пийбоди, като се престори, че отпива от своя коктейл. Сетне погледна ръчния си часовник и въздъхна — следващата й среща беше след десет минути.
— По дяволите! — Гласът на Ив сякаш избухна в слушалките.
Пийбоди се стресна и се задави с коктейла си.
— Какво има, лейтенант?
— Той няма работа тук. По дяволите!
Пийбоди машинално посегна към скритото си оръжие и се огледа. Широко се усмихна, щом забеляза, че Рурк влезе в бара.
— И това ако не е късмет — промърмори тя. — Защо не ми се падне мъж като Рурк?
— Не разговаряй с него — изсъска Ив. — Преструвай се, че не го познаваш.
— Добре, само ще го гледам с луд копнеж като всички жени в бара.
Когато чу ругатните на Ив, тя неволно се изсмя и двойката на съседната маса любопитно я изгледа. Пийбоди се изкашля, отново отпи от коктейла си и възхитено се загледа в съпруга на началничката си.
Той се приближи до бара и барманите се изпънаха като войници, строени за парад, пред които минава генерал. Спря до една маса и поговори с двойката, която седеше там. Наведе се да целуне някаква жена по страната, дружелюбно постави ръка на рамото на един мъж.
Пийбоди се запита дали е добър в леглото; изчерви се и благодари на Бога, че мислите й не се предаваха по кабела в камионетката, откъдето Ив ръководеше операцията.
Ив намръщено се взираше в монитора, на който се виждаше залата, заснемана от микрокамерата в яката на сътрудничката й. Наблюдаваше как Рурк самоуверено се движи между клиентите и се зарече при първа възможност хубаво да му се накара.
— Не бива да се намесва в операцията — обърна се тя към Фийни.
— Барът е негов. — Фийни машинално вдигна рамене и си каза, че сега не е моментът за семеен скандал.
— Разбира се. Дошъл е да провери дали барът разполага с достатъчно алкохол. Да му се не види! — Разроши косата си и заръмжа като животно, когато съпругът й се приближи до масата на Пийбоди.
— Добре ли е приготвен коктейлът ви, госпожице?
— Да… аз… по дяволите, Рурк — несвързано изрече тя.
Рурк се усмихна и се наведе.
— Предай на лейтенант Далас да не ме ругае, няма да преча на работата й.
Пийбоди примигна, когато гневният глас на Ив прозвуча в слушалката. После смутено се обърна към Рурк:
— Лейтенант Далас нареди да… да си разкарате готиния задник от тук. Щяла… по-късно щяла да го изрита.
— С нетърпение очаквам този момент. — Той усмихнато целуна ръка на Пийбоди, каза й, че е много красива и излезе от бара. Измервателните уреди във фургона отвън отчетоха рязко повишаване на кръвното на младата жена и учестяване на пулса й.
— Овладей се — нареди й Ив.
— Не съм в състояние да контролирам неволна физическа реакция на външен стимул. — Пийбоди въздъхна. — Действително има страхотен задник… Завиждам ви, лейтенант.
— Вторият кандидат идва. Стегни се.
— Готова съм.
Погледна към вратата и навреме се досети, че трябва да се усмихне. В бара току-що беше влязъл мъж, когото си спомняше от първото си посещение в „Лично за вас“. Тогава бронзовият бог беше привлякъл вниманието й, сетне беше паднал в очите й, когато бе извадил огледалце, за да се наслади на изображението си.