Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Ясно ми е, че един агент под прикритие не бива да се издава при никакви обстоятелства — продължи сътрудничката й.
— Не си се издала, само дето счупи носа на онзи нещастник.
— Реагирах машинално, без да мисля. Осъзнавам, че при подобна операция непрекъснато трябва да обмисляш действията си.
— Слушай, дори една проститутка има право да се възпротиви, ако някакъв мухльо пъхне ръка между краката й на публично място. Хайде, изпий чаша вино.
Сътрудничката й посегна да вземе чашата; този път ръката й трепереше.
— Седяхме и разговаряхме, ненадейно усетих как онзи… пъхна пръст в мен. Вярно е, че флиртувах с него и му позволих да зяпа гърдите ми… сигурно съм заслужила да постъпи така с мен…
— Престани! — Ив се съжали над нея, сложи ръце на раменете й и я накара да седне. — Не се самообвинявай. Онзи гадняр не е имал право да се гаври с теб. Никой няма право да постъпва така с теб.
Да завърже ръцете ти и да те изнасили, а ти да го молиш за милост, докато болката разкъсва тялото ти.
Усети, че й се повдига, страхуваше се, че не ще успее да се въздържи. Обърна се, облегна се на бюрото и се опита да се овладее.
— Не сега — промърмори. — Не сега.
— Лейтенант, лошо ли ви е?
— Нищо ми няма. — Тя остана още миг с гръб към сътрудничката си. — Съжалявам за случилото се. Знаех си, че този човек не е наред.
Пийбоди вдигна с две ръце чашата. Още усещаше как пръстите на мръсника проникват в нея.
— Питам се как е бил допуснат за клиент на агенцията. Нали проучват всички кандидати?
— Вече имаме доказателство, че системата им на проучване не е толкова сигурна както твърдят. — Дълбоко си пое въздух, почувства, че се е поуспокоила и се обърна. — Утре сутринта ще се оплачеш на Пайпър. Поискай да се срещнеш лично с нея. Направи сцена, заплаши я, че ще съдиш агенцията или ще уведомиш пресата за инцидента. Целта ми е да я изненадаш. Интересува ме реакцията й. Мислиш ли, че ще се справиш?
— Разбира се. — Пийбоди подсмръкна, опитвайки се да не заплаче. — Няма да ми е трудно, особено в състоянието, в което съм сега.
— Не изключвай комуникатора си. Не можем да използваме информацията, която сме получили при подслушване на разговора ви, но искам непрекъснато да поддържаме връзка. Разрешавам ти да представиш по-късно рапорта за случилото се тази вечер. Ще помоля Фийни да те закара до вас.
— Благодаря.
Ив изчака секунда и отново се обади:
— Пийбоди, ще ти доверя нещо — ударът ти беше страхотен. Един съвет от мен — при друг случай изритай противника в топките, ако искаш напълно да го обезвредиш.
Сътрудничката й се опита да се усмихне.
— Слушам, лейтенант.
Ив се чувстваше по-уверена като седеше зад бюрото си, затова се настани там и зачака Рурк. Знаеше, че той ще изпрати Фийни и навярно ще пофлиртува с сътрудничката й, което положително щеше да накара Пийбоди да сънува еротични сънища.
Това бе за предпочитане пред кошмарите, които измъчваха самата нея; кошмари, в които в плътта й се впиваха жадни ръце, а тя беше безпомощна да ги отблъсне.
Внезапно осъзна защо й е толкова трудно да разследва тези жестоки убийства, извършени в името на любовта. Напомняха й миналото, което се беше опитвала да забрави през целия си живот.
Ала сега мъчителните спомени безмилостно я връхлитаха. Всеки път, когато поглеждаше някоя жертва, виждаше себе си.
И изпитваше ужас и отвращение.
— Опитай се да преодолееш слабостта си — заповяда си сама. — Сега най-важното е да заловиш убиеца.
Вдигна поглед, когато Рурк влезе и не откъсна очи от него, докато той прекосяваше кабинета. Съпругът й наля две чаши вино от бутилката, която беше отворила заради Пийбоди, подаде й едната и се настани на стола срещу бюрото й.
Отпи от виното и запали цигара, сетне безмълвно се втренчи в Ив. Тя не издържа и избухна:
— Какво си въобразяваше, че правиш?
Той дълбоко вдъхна ароматния дим, изпусна го през носа си и престорено невинно попита:
— Нима съм ти попречил?
— Не хитрей, Рурк.
— Много ме бива по тази част. Успокой се, лейтенант. — Той вдигна чашата си за тост, а Ив гневно го изгледа. — Не съм провалил операцията ти.
— Не трябваше да бъдеш в бара.
— Може би забравяш, че съм негов собственик. — Тонът му беше предизвикателен. — Имам навик да се отбивам в моите заведения — така персоналът винаги е нащрек.
— Рурк…
— Ив, това разследване те изнервя. Нима мислиш, че не забелязвам състоянието ти? — Престореното му равнодушие изчезна и той повиши глас, скочи от мястото си и започна да се разхожда напред-назад.
Ив си помисли: „Фийни беше прав, че когато Рурк се ядоса, ирландецът в него се пробужда.“