Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, но не мога да ви отговоря — учтиво се извини Родни. — Описанието е много неточно.
— Прав си, приятел — промърмори тя.
Ив изчака докато изнесоха тялото, сетне се обърна към Рурк:
— Оказа се, че сме знаели много малко за този Брент. Имал е достатъчно средства и щедро ги е харчил за поддържане на външността си. Обичал е да се любува на изображението си. Виж, почти върху всеки шкаф и масичка има огледало, също и на стените… Потърсил е услугите на агенция за запознанства, където е заявил, че е хетеросексуален, но дроидът му твърди обратното. Успял е да измами хората от „Лично за вас“, които са го проучвали. Още на първата среща с Пийбоди се е опитал да я изнасили. Това ме навежда на предположението, че го е правил и друг път, но е излизал сух от водата.
Тя се разхождаше из дневната, а Рурк мълчаливо я слушаше. Знаеше, че Ив го използва като резонатор на мислите й.
— Възможно е да е бил любовник на Руди или на Пайпър или да е субсидирал агенцията. Другата вероятност е да ги е държал в ръцете си, ако е знаел някаква тяхна тайна. Този човек не е бил самотник, търсещ партньор в живота, а перверзен тип. Руди и Пайпър или поне един от тях сигурно е знаел за това. — Тя спря до шкафа, в който бяха открили дисковете. — Някои от филмите бяха любителски. Питам се кои ли са били партньорите на Холоуей.
Ив поклати глава и погледна съпруга си. Бяха сами, но сътрудничката й щеше да се върне всеки момент. Поколеба се за миг, сетне си спомни за четиримата убити.
— Не ми се сърди, но ми предстои много работа. Не знам кога ще се прибера.
Рурк добре я познаваше. Приближи се до нея и я погали по страната.
— Скъпа, ще ми кажеш ли какво искаш от мен или искаш да го направя и да ти съобщя какво съм открил?
Тя въздъхна и пъхна ръце в джобовете си.
— Сигурна съм, че за броени часове ще се добереш до информация, откриването на която би отнела на Фийни поне няколко дни. А аз нямам толкова време. Не искам да има повече жертви.
— Ще ти се обадя, когато имам нещо конкретно.
Разбирането, което съпругът й проявяваше, я накара да се почувства още по-зле.
— Ще ти изпратя файла от полицейското управление… — заговори тя и гневно стисна устни, щом забеляза усмивката му.
— Не виждам смисъл да губим ценно време, след като сам мога да го открия. — Наведе се и я целуна. — Радвам се, че мога да ти помогна.
— Подозирам, че изпитваш удоволствие да се изплъзваш от службата по компютърна охрана и да изпробваш нелегални програми.
— Признавам, че до известна степен си права. — Постави ръце на раменете й и замасажира напрегнатите й мускули. — Знай, че ще ти се разсърдя, ако работиш до припадък.
— Както виждаш още съм на крака. Колата ми трябва, но нямам време да те закарам у дома.
— Бъди спокойна, все ще успея да се прибера. — Отново я целуна, тръгна към вратата, но си спомни нещо и се обърна. — Лейтенант, не забравяй, че довечера в шест Трина и Мейвис ще дойдат у нас, за да те разкрасят за празниците.
— Само те ми липсваха.
— Ще ги забавлявам, ако позакъснееш. — Ив изруга, а той невъзмутимо й махна и излезе.
Младата жена тежко въздъхна, прибра уредите и инструментите в чантата и повика сътрудничката си. Когато се качиха в колата, промълви като на себе си:
— Искам Дики незабавно да се заеме с анализа на влакната и на нишките. Ще пришпоря и патолога, макар да се съмнявам, че от аутопсията ще научим нещо повече от онова, което вече знаем. — За миг изгледа сътрудничката си и добави: — Очаква ни тежък ден, Пийбоди. Ако искаш, вземи от стимулиращите таблетки, които предписва полицейският лекар.
— Добре съм и без тях.
— Съзнанието ти трябва да е съвсем бистро. До девет трябва да промениш външността си, да отидеш в агенцията и да вдигнеш скандал на Пайпър. Ще запазим в тайна колкото е възможно по-дълго новината за убийството на Холоуей.
— Не се тревожете, знам какво трябва да направя. — Пийбоди се загледа през стъклото в нощния мрак. На ъгъла на Девето авеню собственик на подвижен павилион за закуски топлеше ръцете си на димящата скара.
Ненадейно Пийбоди изрече:
— Изобщо не съжалявам, че счупих носа му. Но отначало се страхувах, че като го видя мъртъв, ще се размекна и ще изпитам угризения.
— Едното няма нищо общо с другото.
— Страхувах се от реакцията си, боях се да вляза в онази стая. Но щом пристъпих прага и се залових за работа, страховете ми изчезнаха.
— Ти си ченге, при това много добро.
— Не искам да се превърна в безчувствен робот. — Тя обърна глава и изгледа Ив. — Мечтая да бъда като вас, да изпитвам съчувствие към мъртъвците.