Принц на Хаоса [bg]

Духът на чичо ми отпусна ръцете си, но мускулите му останаха все така напрегнати. Миг по-късно Чайнауей рухна на земята с врат, изкривен под доста неестествен ъгъл. Ерик и Кейн изръкопляскаха. Двамата пазачи до вратата се насочиха към кръга. Зад мен изтрополи дървената стълба. Чух и вик, идващ от същата посока.

Направих още две крачки и се обърнах наляво. Пазачите се приближаваха с бърза крачка към падналия си водач. Нови шест крачки и от кулата отново проехтяха викове, а от входа й излетяха моите преследвачи. Чух и вик на човек откъм кръга.

Знаех, че не бих могъл да надбягам нито един от тях, а възбудата бе нарушила концентрацията ми до такава степен, че не можех да разчитам и на магическите си умения.

Затова паднах на колене, оставих Корал на земята, обърнах се, без дори да се изправям, протегнах рязко напред левия си юмрук и впих съзнанието си дълбоко в същината на пръстена, призовавайки възможно най-силното средство, което можеше да спре воините на Хендрейк, протегнали вече напред остриетата на оръжията си и готови да ме разсекат или прободат…

…и пламъците ги погълнаха насред поредната ми крачка. Сигурно са изкрещели, но аз така и не ги чух, тъй като по това време вече се бе вдигнала невероятна врява. Единият от тях се строполи на земята и се загърчи само на половин метър от мен. Ръката ми трепереше от контакта със силите, които бяха причинили това. Спуснах се отново към песъчливия кръг, където се бе състоял двубоят, без да имам време да почувствам нещо или да помисля какво би могло да ме връхлети от неизвестна посока.

Овъгленият труп на втория пазач лежеше в краката на Ерик. Друг войн на Хендрейк, атакувал очевидно Кейн, бе сграбчил с две ръце забития в гръкляна му нож, а от раната се плискаха огнени струи. Той се срина бавно на колене, после се просна по корем и замря.

Кейн, Ерик и Бенедикт впериха като по команда погледите си в мен. Жерар току-що бе облякъл синята си риза и тъкмо запасваше колана си.

— А кой сте вие, сър? — попита Кейн.

— Мерлин — отвърнах аз, — син на Коруин.

Кейн ме огледа сепнато и попита останалите.

— Нима Коруин има син?

Ерик сви рамене, а Жерар каза:

— Не знам.

Бенедикт се вгледа в мен и отбеляза:

— Има известна прилика.

— Така е — съгласи се Кейн. — Добре, момче. Дори да си син на Коруин, трябва да си наясно, че жената, с която се каниш да избягаш, ни принадлежи. Ние токущо я спечелихме по всички правила от тези добре препечени агенти на Хаос.

И той тръгна към мен. Миг по-късно към него се присъедини и Ерик. Жерар също ги последва. Не исках да ги нараня, макар да бяха само духове, затова махнах с ръка и върху пясъка между нас се появи огнена линия.