Принц на Хаоса [bg]

— Нещо като кула — каза той.

Найда кимна.

— Запътили са се към нея, установили са се там или се защитават в нея от някого?

— И трите — каза тя. — Сега вече разбирам. Нейните похитители са били преследвани, достигнали са до кулата и сега са там.

— Как така изведнъж ти се изясни всичко?

Найда ме погледна бързо и аз приех това като молба да измисля спешно някакво обяснение, което да няма нищо общо със загадъчните дарби на той’иги-те.

— Аз използвах Колелцето — смотолевих. — Опитах се да засиля чувствителността на сетивата й.

— Добре — каза Люк. — Можеш ли да й помогнеш още малко, за да разберем срещу какво по-точно сме изправени?

— Мога да опитам — отвърнах, присвих очи и хвърлих един потаен поглед към Найда, за да разбера какво мисли по въпроса. Тя ми кимна едва забележимо.

Не бях съвсем сигурен как бих могъл да й помогна, затова просто насочих към нея една енергийна порция и зачаках.

— Да — каза Найда след няколко минути. — Корал и нейните похитители — шестима, както ми се стори — са се скрили в една кула съвсем наблизо. В момента кулата е под обсада.

— Голям ли е отрядът на атакуващите? — попита Люк.

— Малък е. Доста малък. Но не мога да кажа колко души са.

— Тогава да идем и да разберем — заяви Люк и смуши коня си. Далт го последва.

— Трима или четирима — прошепна ми Найда. — До един духове на Лабиринта. Сигурно може да поддържа само толкова на такова разстояние от Амбър, при това в близост до Черния път.

— Ох — казах аз. — Работата пак стана дебела.

— Защо?

— Защото пак ще се окажа между роднини и от двете страни.

— Наистина ми прилича на поредния сблъсък на интереси между Лабиринта и Логрус.

— Проклятие! Точно така стоят нещата! — казах аз. — Само като си помисля до какво може да доведе това! Трябва да предупредя Люк какво ни очаква.

— Недей! Тогава ще трябва да му кажеш коя съм всъщност аз!

— Ще му кажа, че съм научил за това сам. Ненадейно съм попаднал на подходящо заклинание или нещо такова.

— А после? На чия страна ще застанеш? Какво ще правим?

— На ничия — казах. — Заставаме на свои страна, срещу едните и другите.

— Ти си луд! Къде ще се скриеш после? Двете Сили са си поделили Вселената!

— Люк! — извиках аз. — Току-що се добрах дотам и научих, че нападателите са духове на Лабиринта!

— Не думай! Смяташ ли, че трябва да вземем нечия страна? Като че ли Лабиринтът би имал по-голяма полза, ако си я върне, отколкото Логрус, ако успее да я отмъкне.

— Не бива да позволяваме да я използват по този начин — казах аз. — Хайде да оставим и едните, и другите с пръст в устата.

— Подкрепям чувствата ти — викна Люк на свой ред. — Но какво ще стане, ако успеем? Хич не ми се ще да бъда размазан от метеорит или да се окажа на дъното на някой океан.

— Доколкото мога да преценя, Колелцето няма нищо общо нито с Лабиринта, нито с Логрус. Корените му са пръснати из Сенките.

— Е и? То сигурно не би могло да се опъне и на единия от тях, камо ли и на двамата едновременно.