Принц на Хаоса [bg]

По едно време вляво от нае лумна пожар. После пък досами пътя се появи нещо, което напомняше за основата на ледник. Следата продължаваше да се разширява и макар все още да не можеше да се мери с Черния път от разказа на Коруин, вече поне ни позволяваше да яздим рамо до рамо.

— Люк — обадих се аз след няколко часа мълчалива езда.

— Да? — отвърна той. Найда вече яздеше вдясно от мен, а Далт се бе наредил до нея. — Какво има?

— Не искам да ставам крал.

— Аз също. Здравата ли те натискат?

— Страх ме е, че ако хукна нанякъде, ще ме спипат и ще ми надянат короната насила. Всичките ми съперници си отидоха от този свят, като две и две — четири. Наистина са много навити да ме видят на трона, оженен за Корал…

— Ясно — каза Люк. — Имам два въпроса към теб. Първо. От това наистина ли може да излезе нещо?

— Поне Логрус си мисли така. Поне за известно време. Знаеш как е в политиката.

— И второ — ако изпитваш към онова място същото, което аз изпитвам към Кашфа, значи няма да го пратиш по дяволите, дори ако за целта ти се наложи да направиш сериозни жертви. Щом се замисляш дали все пак да седнеш на трона, значи имаш някакъв резервен вариант. Какъв е резервният ти вариант?

Кимнах, а пътеката сви рязко вляво и след това тръгна нагоре по някакъв планински склон. Нещо малко и тъмно прекоси тичешком пред нас.

— Хрумнало ми е нещо, което дори не мога да нарека план — казах аз. — Нещо, което бих искал да обсъдя с баща си.

— Откъде си толкова сигурен, че той е между живите?

— Говорих с него съвсем наскоро, макар и за кратко. Затворили са го някъде. Знам само, че е някъде близо до Хаос, защото успях да се свържа с него само там и никъде другаде.

— Разкажи ми за този ваш разговор — каза Люк.

И аз му разказах — за черната птица и всичко останало.

— Струва ми се, че хич няма да ти е леко да го измъкнеш. Значи мислиш, че е замесена и Дара?

— Аха.

— Пък аз си мислех, че само аз си имам проблеми с мамчето. И нищо чудно, след като майка ми е изкарала школата на майка ти.

— Да се чуди човек как сме се извъдили толкова нормални — отбелязах аз.

Люк се вгледа в мен за няколко секунди и след това прихна неудържимо.

— Е, поне аз се чувствам нормален — уточних аз.

— Разбира се — каза той бързо. — Нали само това има значение. Кажи ми, ако двамата с Дара се срещнете в двубой на живот и смърт, мислиш ли, че би могъл да я победиш?

— Трудно ми е да преценя. Сега съм по-силен от всякога благодарение на Колелцето. Но започвам да си мисля, че тя е адски добра.

— Какво по дяволите е това Колелце?

Наложи ми се да му разправя и тази история.

— Значи затова беше такава фурия в храма в Кашфа? — попита Люк.

— Затова.

— Дай да го видя.

Опитах се да измъкна пръстена, но той си имаше други планове. Затова просто протегнах ръка. Люк се пресегна към него, но пръстите му замръзнаха малко преди да го докоснат.

— Той ме спира, Мърл! Подозрителен малък дявол!

— По дяволите! Да не съм син на Хаос, ако не се справя с тази джунджурийка. — После бързо промених дебелината на пръста си и смъкнах пръстена. — Дръж.