Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Предполагам, че лекарите в моргата са ви обяснили необичайните обстоятелства около смъртта на сина ви — каза Уендъл. — И подозренията си защо някой е откраднал тялото му.
Бъди кимна. Доктор Уелш му бе казал за опасенията им, че Майкъл е бил заразен от някаква рядка болест, изпусната от лабораториите, разработващи биологични оръжия, и някой, може би дори някое чуждо правителство, е откраднал тялото му, за да вземе проба от него. Бяха го предупредили, че това е строго секретна информация и че не искат да се разчуе по новините.
— Мисля, че биологичното оръжие, с което е бил заразен, е предназначено да поразява само хора от еврейски произход — каза Стейси. — Засега почти във всеки случай, който сме потвърдили, жертвата е евреин. Трой Лий Уилямс, който почина при незаконен експеримент с оръжието, е бил осиновен. Истинските му родители са евреи. Доктор Сандърс, приятелят ви доктор Айвърсън и пилотът, който разби хеликоптера си във Ванишинг Лейк — всички са били евреи. Само Силвестър Суифт, афроамериканец, не е бил евреин. Това все още ме озадачава. Дълго размишлявах върху факта, че става дума за биологично оръжие с протеини. Прочетох много неща по този въпрос и Уендъл и аз смятаме, че е възможно протеинът да е насочен генетично към определен етнос в човешкия геном.
— Какво?
— Ако доктор Демил се е опитал да използва протеинови маркировки, които са в човешката кръв, мисля, че е напълно възможно да се прицели в определени генетични групи. Чернокожите например са единствените, които се разболяват от сърповидна анемия. И само евреите ешкенази страдат от болестта на Тей-Сакс, фамилна идиотия. Това е, защото всяка генетична група има своя уникална ДНК и специфични протеинови маркировки. Прионите може да бъдат разработени така, че да атакуват само определена съвкупност от генетични маркировки на ДНК. Ако се замислите, в това има и научна, и тактическа военна логика… Ако водим война с арабите или с китайците, това биологично оръжие би унищожило само генетичния противник.
Бъди започна да изпада в паника.
— Заразно ли е това чудо?
— Заболяването може да бъде пренесено чрез поглъщане на заразени хранителни продукти, пряко преливане на кръв или ухапвания на комари. Това не е вирус, следователно не е много заразно. На ваше място не бих се притеснявала.
Бъди се запита дали бе докоснал Айвърсън, след като му пръсна черепа. По дяволите! Дали не бе стъпил в кръвта му с босите си крака? Не си спомняше почти нищо. Цял час след стрелбата беше изпаднал в емоционален шок.
— Евреин ли беше Майк? — повтори Стейси.
— Да — заеквайки отговори Бъди. — Името ми е… беше Петер Оленчук.
— Поляк ли сте?
Бъди изтръпна.
— Да, шибан поляк. И какво от това? — сопна се той и мигновено съжали за тона и думите си, защото хубавицата се стресна и явно се обиди.
— Вижте какво, госпожице… Как ви беше името?
— Ричардсън. И съм госпожа.
Бъди се сепна. Тя беше омъжена.
— Госпожо Ричардсън — продължи Бразил. — Много съжалявам. Но преди малко убих човек.
— Разбирам — каза тя. — А майката на Майкъл също ли беше еврейка?
— С име като Тоува? — иронично се усмихна Бъди. — Разбира се. Тоува беше една от най-великите източноевропейски принцеси. Казваше се Тоува Розен и преди да си помислите, че всички ние тук в Холивуд си сменяме имената, за да забравим произхода си, трябва да ви припомня, че живеем в общество, изхранващо се от реклама. Оленчук. Не исках да се мотая тук с това проклето име.
— Разбирам ви — тихо каза Стейси.
Бъди отново се почувства глупаво. Беше реагирал прекалено емоционално.
— Господин Бразил, мисля, че незабавно трябва да изследвате кръвта си. Само като предпазна мярка, за всеки случай. Не смятам, че има за какво да се притеснявате.
Бъди отново усети тръпчиво-сладникавия вкус на шоколад в устата си. Искаше му се да се обърне и да се изплюе, но се въздържа.
— Какво сте намислили да правите? — попита той.
— Решихме да се върнем във Ванишинг Лейк — отговори Крис Кънингам. — Искаме да разберем какво всъщност се случи там. Стейси мисли, че трябва да проверим в затвора. Да видим дали ще намерим нещо, което са забравили, когато са се изтегляли. Уендъл ще остане тук и ще прави изследвания, в случай че попаднем на нещо.
— Ванишинг Лейк? Където избухна големият пожар? — попита Бъди, спомняйки си инцидента от новините.
— Там се зарази синът ви — отговори Стейси.
— Не е ли опасно да се ходи на онова място, щом е имало епидемия от биологично оръжие?