Сакатият бог

— Ще дойде, да — съгласи се Благоговение. — Но както каза брат Търпение, все още не сме сигурни дали сме взели предвид всички заплахи, трупащи се срещу нас. — Посочи с ръка. — Великият шпил, Олтарът на Съда — тук оставяме най-уязвимите. Командването на Усърдие на армията на Шпила гарантира Шпила и Сърцето Да останат ненакърними. — Замълча и единственото й око се впи в сестра Смирение. — Нашите останали Чисти командват отдалечените ни армии на сушата. Да не би да намеквате, че в крайна сметка ще се окажат недостатъчни за задачата? Сестра Опровержение? Сестра Свобода? Братя Гроб, Спокойствие и Възвишеност? Кой от тях се колебае според вас?

Смирение извърна очи.

— Настоявам, че е най-добре да премахваме всяка поредна заплаха, когато възникне, сестро Благоговение.

Благоговение се намръщи.

— А ако врагът в цитаделата изчезне също тъй мистериозно, както се появи? Само за да се появи, може би, тук, в самото подножие на Великия шпил? Докато брат Усърдие е задържан в другия край на долината Естобанси? Тогава какво? — попита тя. „Да, най-добре да спорим тук, сами, без да ни чуват слугите ни Разводнени и Изповядани.“ Продължи, като този път заговори на всички: — Цяла Коланси беше прочистена — как можехме да не го направим, след като щом стигнахме тези брегове, видяхме ужасните щети, нанесени на тази земя? Естобанси остава, защото засега ни е нужно да остане. За да изхранва Изповяданите и Разводнените. Когато Сърцето бъде принесено в жертва на този олтар, братя и сестри, дори нуждата ни от човешки армии ще приключи. Краят на човешкия свят започва тук — трябва да защитим това място над всички други, дори Естобанси. Някой от вас отрича ли това?

Мълчание.

Благоговение се обърна към Смирение.

— Сестро Смирение, в името на вашите предци, моля за търпение. — И тук най-сетне последва реакция. Лицето на Смирение се стегна и тя залитна като ударена. Доволна, Благоговение небрежно продължи: — Всичко, което е нужно, е в движение още сега, докато си говорим. Ще има дъжд преди бурята. Трябва да има. Моля да се отправите веднага към мъртвите земи, за да сте нашите очи, настроени да ни предупредят, в случай че се появи заплаха от някой неочакван кът. — Махна с ръка. — Всъщност вземете сестра Справедливост със себе си.

— Добра тактика — каза брат Усърдие със суха усмивка.

Смирение се поклони сковано.

— Както желаете, сестро Благоговение.

Доловила нещо алчно в очите на по-младата жена, Благоговение се намръщи, изведнъж обзета от притеснение. „Ах, предвиден ли бе ходът ми? Влязох ли слепешком в капан? Искаш да бъдеш пратена в Пустините, Смирение. Защо? Какво развихрям тук?“

— Разположението ни, сестро Благоговение?

Тя кимна с любопитство.

— Да?

— Сестра Справедливост ще вземе южните земи, докато аз пътувам на запад.