Безизходица
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: Michael Bennett #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1125-7
- Переводчик: Стамен Димов Стойчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Безизходица». Краткое содержание книги:
Работата по случая ръководи детектив Майкъл Бенет. Партнира му агент Емили Паркър от ФБР — специалист по отвличанията. Двамата са стъписани, когато откриват, че едно от похитените момичета е отговорило на въпросите и е освободено живо, а похитителят дори е оставил отпечатък върху кожата й.
В бясна надпревара с времето и психопата, който сякаш винаги е на крачка пред тях, Бенет и Емили го проследяват чак до сградата на Нюйоркската фондова борса. В самото сърце на финансовата машина на САЩ, детективът ще трябва да надхитри убиеца и да предотврати кървавия му план.
74.
Плисна дъжд като из ведро, когато се устремихме по магистралата на връщане от къщата на бившия агент от ФБР. Туптенето на чистачките отекваше в синхрон с бясното биене на сърцето ми.
Мобилният ми телефон звънна точно когато нахълтахме сред пръски вода, като хидроплан, в началния участък на магистралата.
— Майк — чух гласа на шефката ми, Каръл Флеминг. — Току-що получихме сведенията за Муни. Живее в Челси, на Западна двадесет и пета улица, номер 448. Това е между Девето и Десето Авеню, на три преки от Института по технология на дизайна.
— Най-после! — изкрещях. Повторих адреса на Емили. След като толкова дълго се редуваха задънени улици и отчайващи моменти, за пръв път в това разследване бяхме попаднали на някаква следа.
— Тъй като Муни може още да държи Дан Хейстингс като заложник — продължи моята шефка, — от офиса на ФБР в Ню Йорк преди малко заповядаха на техния екип за спасяване на заложници да атакува къщата. Сега пътуват към Челси заедно с нашите специалисти по обезвреждане на бомби. Още се мъчим да издействаме заповед за обиск на дома му, без да е необходимо предизвестие. Хари Добинс, шеф на отдел „Убийства“ към офиса на областния прокурор, собственоръчно написа заповедта и ще ни звънне от Сентър Стрийт в секундата, в която намери някой съдия да я подпише. Ти къде се намираш сега?
— На около трийсет минути път оттам. Как се добрахте до адреса на Муни? От криминалното му досие ли?
— Не, няма да се досетиш как го открихме — обясни ми шефката. — Името му изскочи от базата данни на социалните работници. Преди малко разговарях с тях. Той работи на непълен работен ден, но в служебното му досие е записано, че е адвокат в юридическата кантора „Ериксън, Уеймът и Рот“, чийто офис е на Лексингтън Авеню. Чувала съм за тях. Много престижна корпоративна фирма. Към офиса им вече е изпратен екип за спешни операции.
— Имаш ли техния телефонен номер? — попитах.
Докато го набирах, машинално забелязах как сред просеките между дърветата около магистралата започнаха да се очертават върховете на небостъргачите в Манхатън, но все още мержелеещи се в далечината. Още вчера трябваше да сме там. Дали Муни вече не е нанесъл удара си?
Ами ако нападне своя офис? Няма ли да се окаже, че сме безнадеждно закъснели?
— Тук „Ериксън, Уеймът и Рот“. Може ли да изчакате малко? — заяви приятен женски глас.
— По дяволите, не! — изкрещях. — Говори детектив Майк Бенет от нюйоркската полиция. Извънредно спешно е. Трябва да ми кажете дали Франсис З. Муни е дошъл днес на работа.
— Господин Муни? Той е един от нашите старши партньори. Мога да ви прехвърля на гласовата му поща — каза ми гласът.
— Изслушайте ме! — извиках още по-силно. — Имаме основания да вярваме, че господин Муни е въоръжен и извънредно опасен, склонен към убийства и към самоубийство. Дошъл ли е там? Да или не?
— О, боже мой! — ахна жената. — Не съм сигурна.
— Проверете веднага! — креснах й.
Телефонът заглъхна.
— Току-що говорих със секретарката му — съобщи ми рецепционистката. — Той не е тук. Тук е офис мениджърът.
— Говорите с Тед Провенсал — обади се някакъв мъж в следващия момент.
— Майк Бенет от нюйоркската полиция. Имаме основания да вярваме, че вашият колега Франсис Муни е отговорен за започналата наскоро поредицата от убийства на тийнейджъри.
Чух как мъжът задиша тежко. Стори ми се, че е напълно смаян.
— Франсис? — повтори той. — Франсис?
— Знам, че е шокиращо. Но ми е необходима колкото може повече информация за него. Къде е той сега?
— Не знам. Няма насрочени срещи за днес. Напоследък Франсис е в движение. Откакто му поставиха диагнозата рак на белите дробове, намалихме делата му. Той е на плаващо работно време.
Това обясняваше успокоителните и лекарствата, помислих си аз.
— Муни е болен от рак? — попитах.
— В четвърти стадий, и то с много разсейки — обясни ми мъжът. — Откриха му го преди три месеца. Прекалено късно било за операция. Горкият Франсис. Но напи пушеше по два пакета на ден. Предложихме му да го пенсионираме, както и други компенсации. Жалко е да се случи на толкова интелигентен мъж.
— Умен ли е?
— Без съмнение е един от най-интелигентните хора, които някога съм познавал. И много старателен. Не съм чул някога да е пропуснал някаква подробност в договор или в завещание. Неслучайно оглавяваше при нас отдела за недвижими имоти и доверителни фондове. Един от най-популярните в цялата фирма както сред колегите, така и сред клиентите. Поемаше допълнително и дела на социално слаби. Искам да кажа, стопроцентово ли сте сигурни, че точно той е замесен? В онази ужасна история, описана във вестниците? За застреляните деца? Направо не е за вярване. Сигурен ли сте?