Безизходица
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: Michael Bennett #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1125-7
- Переводчик: Стамен Димов Стойчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Безизходица». Краткое содержание книги:
Работата по случая ръководи детектив Майкъл Бенет. Партнира му агент Емили Паркър от ФБР — специалист по отвличанията. Двамата са стъписани, когато откриват, че едно от похитените момичета е отговорило на въпросите и е освободено живо, а похитителят дори е оставил отпечатък върху кожата й.
В бясна надпревара с времето и психопата, който сякаш винаги е на крачка пред тях, Бенет и Емили го проследяват чак до сградата на Нюйоркската фондова борса. В самото сърце на финансовата машина на САЩ, детективът ще трябва да надхитри убиеца и да предотврати кървавия му план.
Но не можа да се сдържи, когато спря за втори път, на Тридесет и трета улица, през една пряка на юг от Емпайър Стейт Билдинг. Остави куфарчето си на земята и застана пред спрял на ъгъла камион на телефонна компания с работещ двигател.
— Извинете! — провикна се той към дебелака, който седеше зад волана и нагъваше закуската си. Почука рязко на страничното стъкло с пръстена си с емблемата на Колумбийския университет. — Казах: извинете!
Шофьорът от телефонната компания отвори вратата и скочи на тротоара. Беше с бръсната глава и широки рамене на ръгбист.
— Да ти го начукам, защо ми тропаш по прозореца бе, помияр? — измуча дебелакът и изплю цял куп трохи от поничката.
— А ти защо висиш тук без работа, мръснико? — ревна му Франсис в отговор. — Нарушаваш правилото от раздел двадесет и четвърти, сто шестдесет и трети член от административния правилник на Нюйоркската община: „На никого не се разрешава да паркира с включен двигател, освен ако е упълномощен като превозно средство към Спешна помощ, и да го оставя работещ за повече от три минути паркиране“. Виждаш ли въобще тази отрова, дето излиза от ауспуха ти? В нея има химикали като бензен, формалдехид, ацеталдехид, да не споменаваме за твърдите частици, които могат да заседнат дълбоко в белите ти дробове. Това убива хората, пък и загрява околната среда. Как може?…
Мъжагата от телефонната компания зяпна и се облещи. Сетне изсумтя нещо и здравата му десница се изстреля напред. Грабна вратовръзката на натрапника и го завъртя около себе си. Франсис внезапно се озова във въздуха и се блъсна в будката за вестници на ъгъла. Ожули брадата и дланите си, когато се приземи на Пето Авеню. Засвириха клаксони, а рекламните брошури за семинара на свободните нюйоркски писатели се разлетяха около лицето му.
Франсис се обърна и устата му се изпълни с отпадните газове, наситени точно със същите твърди частици, за които говореше. Гумите на камиона от телефонната компания изсвистяха и той потегли с пълна газ.
По окървавените му длани се бяха забили ситни камъчета, заедно с нещо мръсно и черно, стичащо се по ръкава на изискания му костюм, шит по поръчка. Сведе поглед към скъсания на коленете панталон от „Савил Роу“. За миг сякаш отново се върна в двора на училището си, където толкова пъти бе блъскан и повалян на асфалта от онези задници, всичките до един по-едри и по-големи от него. Също както тогава, го обзе чувство за безпомощност.
Но се сети как шашна този простак, шофьора от телефонната компания, и се засмя, изненадващо дори за самия себе си. Трябваше да спре с тези глупости. Дори леко се отърва, здравенякът можеше да го убие.
Пък и Франсис вече не бе безпомощен… Той напипа куфарчето си. Потупа го с любов, преди да го вдигне и да продължи похода си на север.
Като ускори крачка, един откъс от Робърт Фрост от учебника по граматика изплува в паметта му.
И той си напомни: Но съм дал обещания, които трябва да спазя, както и километри ме чакат да извървя, преди да заспя14.
68.
— Тате, моят кръст от пепел добре ли ми стои? Казах на дядо да се постарае — извика Криси, петгодишната ми дъщеричка, като се настанихме до прозорците на препълненото с народ кафене „Старбъкс“ на ъгъла на Деветдесет и трета улица и Бродуей.
Преди малко, след службата в църквата, изпратихме братята и сестрите й на училище. Криси, която още посещаваше детската градина, бе ужасно щастлива, че до обед не трябва да ходи никъде.
— Не знам. Нека да проверя… — Наведох се през масата, улових малката й брадичка и се взрях в нея. Не успях да се сдържа и целунах нослето й. — Изглежда страхотно, Криси. Дядо ти се е справил добре. Освен това си отива много с шоколадовите ти мустаци.
Когато тя отново се зае със своята напитка, аз се загледах в дългата редица от сладкиши. Наоколо чакаха за сутрешното си кафе, десерти и безалкохолни бавачки с деца, уморени строителни работници и не по-малко уморени мъже и жени, облечени в бизнес костюми. Много малко от тях имаха по челата си кръстове от пепел.
Ледена тръпка ме прониза при мисълта дали убиецът не бе замислил да стреля по хората с кръстове от пепел по челата. Нямаше съмнение, че ще предприеме нещо. Всички признаци сочеха, че днес ще е денят. Единствените неизяснени въпроси бяха къде и как ще го извърши.
14
Цитат от поемата на Робърт Фрост „Да спреш в гората в снежна вечер“. — Б.пр.