Безизходица
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: Michael Bennett #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1125-7
- Переводчик: Стамен Димов Стойчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Безизходица». Краткое содержание книги:
Работата по случая ръководи детектив Майкъл Бенет. Партнира му агент Емили Паркър от ФБР — специалист по отвличанията. Двамата са стъписани, когато откриват, че едно от похитените момичета е отговорило на въпросите и е освободено живо, а похитителят дори е оставил отпечатък върху кожата й.
В бясна надпревара с времето и психопата, който сякаш винаги е на крачка пред тях, Бенет и Емили го проследяват чак до сградата на Нюйоркската фондова борса. В самото сърце на финансовата машина на САЩ, детективът ще трябва да надхитри убиеца и да предотврати кървавия му план.
Разтърках очи, преди да отпия от кафето си. Нивото на кофеин в кръвта ми се бе покачило до рекордни нива през последните две безсънни денонощия, но това не ми помагаше. След последната среща на всички полицейски екипи, ангажирани в разследването, аз посветих по-голямата част от нощта за търсене в Гугъл на всичко, което можеше да се открие за Пепеляната сряда.
Тя беше един от най-тържествените дни в годишния календар на католическите литургии. Защото бе денят на размисъл за греховете ни и тяхното изкупление.
Но чии грехове имаше предвид убиецът? Греховете на убитите деца? Или на обществото? Или своите собствени?
Видях печалното отражение на моя кръст от пепел в металния поднос за чаши.
Да, със сигурност бях допуснал грешки, за които да се покайвам тази сутрин, помислих си и отместих поглед. Задето още не бях приключил с този ужасен случай.
Докато Криси си играеше на отгатване на думи с едно от съседските деца, аз за стотен път проверих мобилния си телефон, за да се уверя дали не съм пропуснал някое съобщение, но се появяваше само скрийнсейвърът с моя тапет с емблемата на „Янките“.
Емили бе настояла да побързат с обработването на отпечатъка, но все още нямахме отговор.
Завъртях телефона си върху шахматната маса, докато гледах през прозореца към Бродуей. Усещах как миговете летят, а нищо не мога да направя.
Къде и как?, запитах се аз. Къде и как?
69.
Потънал в мисли по разследването, още не бях съвсем в час, когато десет минути по-късно с Криси влязохме в апартамента. Иначе щях да проверя кой звъни, преди да вдигна мобилния си телефон.
— Какво е станало пак? — изкрещях по телефона.
— Какво да е станало? — учуди се Шеймъс, дядо ми. — Всъщност какво значение има? Вече каза ли й?
— Какво да кажа? И на кого?
— На Мери Катрин, идиот такъв! Ох, знаех си, че ще забравиш. А пък самата Ем Си15 напоследък е станала една такава затворена. Като си толкова велик детектив, песента „Честит рожден ден“ не ти ли подсказва нещо?
— Мам… — заекнах. — Не. Бях забравил.
Имаше право да ме нарече идиот! Можех поне да се престоря, че съм се отбил в кухнята, за да си взема един мъфин или нещо подобно. Дали Мери Катрин няма да ме изгони? Не бях сигурен. Но трябваше да се справя със ситуацията, и то бързо. Чух как водата в чайника започна да ври.
Може пък все още да имам късмет.
— Ще се оправя с това, отче — отсякох и затворих телефона.
Заварих Мери Катрин да взема една чаша от шкафа над вратата в кухнята.
— О, ето къде си била — възкликнах, като я прегърнах изненадващо. — Честит рожден ден! — изрекох колкото можах по-весело и побързах да лепна една целувка на бузата й.
Но се оказа, че аз бях по-изненаданият.
Мери Катрин рязко извърна глава и устните ни сами се намериха. Отначало се опитах да се отдръпна — като ударен с електрошокова палка, но после, преди да се усетя, ръката ми сама напипа тила й… И ние направихме точно това, което се прави в подобни случаи.
Чашата, която Мери държеше, неусетно се претърколи от плота, падна и се разби. Получи се наистина едно страстно и дълбоко емоционално изпълнение.
— Мери Катрин! — провикна се Криси след секунда, вече стигнала пред кухненската врата.
Мери едва не ми счупи носа, когато се изтръгна светкавично от прегръдката ми. Лицето й бе пламнало. Моето — също. Тя отметна русата си коса и се взря във физиономията ми, зачервена като божур. Дори не успях да си затворя устата и само зяпах объркано…
— Дяволите да те вземат, Майк — изрече задъхано тя, преди да побегне към коридора. Нима се разплака? Но защо?… Едва си поемах дъх. Чух как след секунда се затръшна вратата на банята.
Останах вцепенен, с блокирал мозък и примигващи очи, когато нахълта Криси.
— Къде е Ем Си? — попита ме тя.
— Не знам. Счупих една чаша, Криси. Ще ми подадеш ли кошчето за отпадъци?
70.
Още събирах парчетата, лазейки по пода на четири крака, когато мобилният ми звънна.
— Здрасти, Майк — чух гласа на агент Паркър. — Слизай долу. Имам новини за теб. Сега съм пред сградата.
— Слава богу — въздъхнах, като хвърлих последното парче от чашата в кошчето за смет. — Исках да кажа, че веднага слизам!
Минах покрай още затворената врата на банята и избъбрих забързано:
— Чао, Мери. Отивам на работа.
Правилно ли постъпих? Не бях много сигурен. Никога досега не си бях позволявал подобно нещо с бавачката на децата ми.
15
MC — съкратено от Mary Catherine, или Мери Катрин. — Б.пр.