Безизходица
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: Michael Bennett #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1125-7
- Переводчик: Стамен Димов Стойчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Безизходица». Краткое содержание книги:
Работата по случая ръководи детектив Майкъл Бенет. Партнира му агент Емили Паркър от ФБР — специалист по отвличанията. Двамата са стъписани, когато откриват, че едно от похитените момичета е отговорило на въпросите и е освободено живо, а похитителят дори е оставил отпечатък върху кожата й.
В бясна надпревара с времето и психопата, който сякаш винаги е на крачка пред тях, Бенет и Емили го проследяват чак до сградата на Нюйоркската фондова борса. В самото сърце на финансовата машина на САЩ, детективът ще трябва да надхитри убиеца и да предотврати кървавия му план.
Избърсах червилото й от устните си чак пред огледалото в асансьора. Все още усещах вкуса му, докато се чудех какво, по дяволите, стана току-що и какво изпитвам.
Само това ми липсваше.
— Дяволите да те вземат, Майк!
71.
Качих се във форда „Краун Виктория“, паркиран от Емили пред входа. Днес беше облечена с нова бяла копринена блуза и костюм от сако и пола в светлобежово. Сигурно се бе отбила някъде да си купи дрехи, досетих се аз, защото разследването доста се проточи.
На мен ли ми се привиждаше, или блузата подчертаваше хубавия й бюст? Потърках очите си. Какво, по дяволите, ставаше с мен?
— Добре ли си, Майк?
— Никога не съм бил по-добре — усмихнах се аз. — Какво става?
Емили ми подаде една папка.
— Най-после получихме доклада от токсикологията за кръста от пепел на първата жертва, Джейкъб Дънинг. Запознат ли си с рентгеновата флуоресцентна спектроскопия?
— Бях на такъв преглед преди шест месеца — кимнах й аз. — Лекарят ми каза, че съм напълно чист.
— Слушай внимателно, умнико — рече Емили, подминавайки язвителния ми хумор. — По принцип химическите елементи отразяват различно рентгеновите лъчи. При проверката на пепелта с апаратурата се оказало, че била от цигари. Работата обаче е в това, че били намерени следи от някои много интересни вещества, които може да са попаднали в пепелта от потта на убиеца.
— Какви са тези вещества? — заинтересувах се аз.
Емили вдигна бележника си.
— Открити са следи от няколко вида амфетамини и един препарат, наричан… „Иреса“. Използва се като наркотично успокоително средство за химиотерапията при рак на белия дроб.
Пак кимнах, но този път потърках лицето си.
— Ей, това се казва добре свършена работа — признах. — Ще наредя на Шулц да се свърже със „Слоун Кетъринг“ и с другите центрове за лечение на болни от рак, за да провери пациентите им. Сега вече всичко започва да придобива някакъв смисъл. Ако този тип е неизлечимо болен, може би е започнал да откача. Може би това е неговият начин да си замине с гръм и трясък.
— Странно, че каза гръм и трясък. — Емили ми посочи едно наименование от факса. — Защото лекарствата не са най-лошата новина. Съществува следа от нещо, което се нарича пентаеритритол. Открива се, Майк, при пластичните експлозиви.
72.
Отвличания, убийства на деца, а сега и пластични експлозиви? Този кошмарен случай ставаше все по-заплетен. Докато Емили разговаряше по мобилния телефон с кодирана връзка, аз неуспешно се опитвах да се окопитя от изненадата.
— Почакай, Том — каза тя по телефона, — да превключа на високоговорител.
— Получихме изпратеното от теб, Ем — заговори след малко Том Уоринър, шефът на лабораторията по криминалистика към ФБР. — Няма да повярваш до какво се добрахме. Наистина е попадение, но от онези, които са с код КОИНТЕЛПРО.
— Коинтелпро ли? — учудих се аз.
— Програмата на ФБР за контраразузнаване.
— Тази секция беше добавена към дейността на нашата централа в Ню Йорк — продължи Уоринър. — През шейсетте години беше нещо като сегашния екип за борба с вътрешния тероризъм. Кодовото име на агента, който ви интересува, е било Шедоубокс.
— В екипа за контраразузнаване, когато се крие идентичността на някоя личност, й дават кодово име — обясни ми Емили. — Също като в ЦРУ, шпионските отдели във ФБР обичат да използват кодирани имена и пароли. Джеймс Бонд може да се пръсне от яд.
Тя заговори в микрофона:
— Тогава какво мислиш, Том? Нашият човек, този така наречен Шедоубокс, вероятно е бил таен информатор за някаква местна терористична група?
Тероризъм? А аз още не можех да преглътна новината за пластичните експлозиви.
— Най-вероятно е така — рече шефът на лабораторията.
— Тогава как да се сдобием с истинското му име? — попитах аз.
— На два пъти се опитвах да проникна в старите бази данни, но изглежда, че липсват част от записите за КОИНТЕЛПРО — обясни ни Уоринър.
— Можех да се обзаложа, че ще се окаже така — изсумтя недоволно Емили. — Отново удар нахалост. Какво, по дяволите, да сторим сега? Как да се справим със случая?
— Разпитах тук-там и най-добрата следа, по която мога да ви насоча, приятели, е да се срещнете с Джон Браунинг — продължи Уоринър. — Той е бивш наш агент, който е следял тази група от централата ни в Ню Йорк някъде от шейсет и осма до седемдесет и четвърта година. Опитах се да поговоря с него, но никой не отговаря от къщата му в Йонкърс. Когато бях начинаещ криминолог, работих по няколко случая с Браунинг. Толкова е саркастичен, че те дразни като трън в задника, но умът му сече като бръснач. Само той може да ви каже кой е бил Шедоубокс. Никой друг.