61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
— Цена двеста хиляди.
— Милион по улиците на Чикаго, след като бъде разпределен на дози.
— Имаш ли представа какво означава рисунката?
— Не. Винаги слагат някакво лого. Това е пазар, на който търговската марка има значение.
— Разполагате и с парите на купувача от Чикаго, нали?
— Разбира се.
— Мога ли да ги видя?
— Не ми ли вярваш?
— Вярвам ти, но много обичам да гледам такива неща.
Питърсън изчезна в склада и миг по-късно се върна с още един найлонов плик. Същият размер като предишния, със същия формуляр от външната страна. Пълен с дебели пачки долари, пристегнати с ластик.
— Е? — погледна го въпросително той.
— За колко време ще спечелиш толкова пари?
— След данъците ли? Не искам дори да си помисля.
— Истинска ли е восъчната хартия, в която е увита дрогата?
— Не, по-скоро прилича на целофан. Пожълтяла е, но е от високо качество. Свидетелство за добре изпипана операция.
— Ясно.
— И тъй, откри ли лабораторията им?
— Не.
— Разгледа ли каменната сграда?
— Само отвън.
— Разбра ли какво представлява?
— Не, но разбрах какво не представлява.
Ричър се върна в общата зала, седна зад ъгловото бюро и набра деветка за външна линия. А после и номера, който помнеше наизуст.
— Да?
— Аманда, моля.
Прищракване, тихо бръмчене. Гласът. Звучеше уморено и малко раздразнено.
— В момента можех да бъда някъде в Афганистан — каза тя. — Ако не спреш да ми звъниш, май ще подам молба за преместване.
— Храната там е много добра — отвърна Ричър. — Нищо не може да се сравнява с очи на козел в кисело мляко.
— Бил ли си там?
— Не, но съм говорил с хора, които са били.
— Нямам новини за теб.
— Знам. Не си открила парите, които са наводнили Министерството на отбраната.
— Опитах се, но не успях.
— Няма как да ги откриеш, тъй като изобщо не са стигнали до министерството.
— Защо?
— Защото боклукът се изхвърля.
— Какво означава това?
— Стартовата ни позиция беше погрешна. Съобщиха ми за някакъв военен обект. Малка каменна постройка, до която се стига по широк път с дължина три километра. Току-що бях там. Това не е път, а писта. Собственост на Военновъздушните, а не на Сухопътните сили.
24
— Това променя нещата — промълви гласът от Вирджиния.
— Тук се носи и друг слух — подхвърли Ричър. — За складиране на лицеви маски.
— Да, видях нещо в една от папките — рече гласът. — Някои хора от Южна Дакота са сигнализирали в Пентагона. На общинско и щатско ниво. Но това са глупости. Предпазните маски винаги са на склад в гъстонаселени райони. Защо им трябва да ги трупат посред пустошта?
— А защо изобщо са ги създали? На кого ще му трябва маска, ако всички са обгорени?
Не получи отговор.
— Познаваш ли някого от Военновъздушните сили? — попита Ричър.
— Не и такъв, който има достъп до тайни.
— Може и да не е тайна. Нещо съвсем рутинно. Що се отнася до предположенията, ние отново сме на изходна позиция.
— Добре, ще завъртя няколко телефона. Но първо ще подремна.
— Ще спиш, когато умреш. Въпросът е спешен. Пистата е почистена. Цели три километра. Никой не го прави за кеф. Следователно чакат нещо или някого. На връщане срещнах цистерна. Може би с авиационно гориво за обратния полет. Може би някой се готви да пренася нещо голямо.
Миг мълчание, после:
— Нещо друго?
— Омъжена ли си?
— А ти?
— Не.
— Бил ли си някога?
— Не.
— Защо ли не съм изненадана? — възкликна тя, после линията прекъсна.
Десет без пет сутринта.
Оставаха осемнайсет часа.
През две бюра от него Питърсън приключи с телефонния разговор и остави слушалката.
— От Агенцията ме отрязаха — съобщи той. — Човекът им не прояви интерес.
— Защо? — попита Ричър.
— Твърди, че там няма никаква лаборатория.
— Откъде знае?
— Разполагат със спътникови топлочувствителни камери. Проверили са данните, но не са открили източници на топлина. Така стигат до заключението, че става въпрос за обикновена сделка с недвижими имоти. Докато не получат доказателства за нещо друго.
— Лабораторията е под земята.
— Те твърдят, че не е. Камерите им могат да улавят съоръжения под повърхността на земята. Но според тях там долу няма нищо.
— Грешат.
— Но и ти не си видял лаборатория.
— След като разполагат с метамфетамини, трябва да има и лаборатория.
— Ние не знаем дали там изобщо има някакво подземно съоръжение.
— Напротив, знаем. Никой не строи трикилометрова писта за нищо. На нея могат да кацат всякакви самолети. Включително бомбардировачи. Но никой не приземява бомбардировачи или транспортни самолети до постройка, която е по-малка дори от обикновена къща. Ти беше прав. Въпросната постройка е само стълбище. Което означава, че под нея има нещо. Може би много обширно, изградено на голяма дълбочина.