61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
Пътуването след това протече без премеждия.
* * *
Ченгето в патрулката на пресечката беше Каплър. Беше по-добър от Монтгомъри, който беше дежурен предишния ден. Преди да пропусне Ричър, той внимателно го огледа, а после не подмина и колата му. Ричър паркира на два пръста от задницата на втората патрулка, която дежуреше пред къщата. Отвори му полицайката от дневната смяна.
— Всичко наред ли е? — попита той.
— Засега.
— Мисис Солтър?
— Добре е.
— Искам да я видя.
Напълно лишено от смисъл желание, точно като това на началник Холанд предишната вечер. Ако нещо се беше случило, охраната едва ли щеше да се мотае наоколо без работа.
— В библиотеката е — обяви жената от дневната смяна.
Ричър я завари седнала в любимото си кресло. Този път четеше някаква стара книга с прашна корица, чието заглавие беше изписано с твърде дребни букви, за да се вижда от разстояние. Револверът все още издуваше джоба ѝ.
Тя вдигна глава и го огледа.
— Ръкавици от ярешка кожа?
— Изкуствена — поклати глава той. — Но не се оплаквам.
— Научихте ли нещо?
— Научих много неща.
Той се качи в колата и подкара към полицейския участък. Откри Питърсън в общата зала.
— Холанд беше прав — заяви той. — Нямат намерение да се появяват тук, а само блъфират. Или някой друг го прави от тяхно име. Нямаме представа кой се е обадил. Може би самият стрелец, опитвайки се да спечели време и пространство, като ви прати за зелен хайвер.
— Е, не успя, който и да е той. А сега ние ще ги ударим.
— В такъв случай побързайте, защото имат намерение да се изнасят.
— Те ли ти го казаха?
— Спомни си за онова обаждане от Агенцията за борба с наркотиците. Някога да си продавал къща?
— Веднъж.
— Преди това я почисти, нали? Придаде ѝ добър вид?
— Боядисах оградата.
— А те изриват снега. Всичко е излъскано. Дрехите им са прибрани в кашони. Хранителните запаси са сведени до минимум. Собственикът на обекта, който и да е той, го продава на някой друг.
— Кога тръгват?
— Скоро.
— Създадоха ли ти проблеми?
— Не.
— Повярваха ли, че си представител на военните?
— Нито за миг. Но явно бяха получили заповед да се държат прилично. Да не създават проблеми в района на обекта. Собственикът определено не иска да бъде компрометиран. Затова не ми причиниха нищо.
— Това място няма собственик. Земята е публична собственост.
— Но носи печалба на някого. Следователно някой смята, че го притежава. А рокерите са негови служители. Работни пчелички. Сега са получили заповед да се изтеглят, може би на друг обект.
— Платон Мексиканеца.
— Който и да е — сви рамене Ричър.
— Откри ли някаква лаборатория? — попита Питърсън.
— Искам да погледна онова, което сте открили на паркинга пред ресторанта.
— Защо?
— Защото такъв е ходът на разсъжденията ми. Стъпка по стъпка.
Питърсън сви рамене и му направи знак да го последва. Излязоха в коридора, завиха зад завоя и спряха пред склада за веществени доказателства. Отпред имаше празно остъклено гише. Питърсън го заобиколи, извади връзка ключове и отвори вратата.
— Чакай тук.
Върна се след десет секунди. В ръцете си държеше голям найлонов плик. Към него беше пришит формуляр за обиск с четири различни дати и подписи. Вътре беше пакетът, който Джанет Солтър беше описала. Блокче бял прах, гладко и твърдо, увито във восъчна хартия. Върху хартията беше изрисувана корона с три точици, изобразяващи скъпоценни камъни.
— Изследвахте ли го? — попита Ричър.
— Разбира се. Без съмнение метамфетамин. Почти килограм, с висока чистота. Почти клинична концентрация. Много добра стока, ако си падаш по дрогата.