Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Тя се намръщи, хвърли поглед на античния часовник над камината и подхвърли:
— Питам се къде ли е Тео… Цял следобед не се е вясвал насам… Безпокоя се за него, не съм сигурна докога ще издържи.
Чарлс обаче беше доволен от отсъствието на Тео. Това му даде възможност да обсъди деликатния проблем направо с главата на фамилията. Дори след толкова много години той все още се чувстваше неудобно в компанията на Абигейл, скован и някак тромав. Прочисти гърлото си и внимателно подхвърли:
— Тео продължава да твърди, че Джеймс е променил завещанието си…
— Да.
— Съжалявам, но нямах друг избор, освен да предложа на съда това, с което разполагахме. Доколкото съм осведомен, именно то е последното завещание, подписано лично от моя клиент… — Очите му се спряха върху лицето й. — Независимо от желанието ми да помогна на Тео, от юридическа гледна точка аз не мога да направя нищо.
— Разбирам те много добре — топло каза тя, пръстите й с безупречно поддържан маникюр легнаха върху ръката му.
Очите му заслепено примигнаха от блясъка на прочутия тридесеткаратов диамант, който старата дама носеше на безименния си пръст.
— Благодаря — прошепна той, после колебливо добави: — Но Диксън и Тео заплашват, че ще оспорят завещанието на Джеймс… Според мен нямат никакви шансове за успех, освен ако не представят в съда доказателство в подкрепа на своята теза… Същевременно обаче имат право да спрат изпълнението на сегашното завещание за определения от закона срок. Това са няколко месеца. След това аз трябва да ида в съда и да подпиша клетвена декларация като главен изпълнител на завещанието.
— Разбира се. Ще направиш каквото е необходимо.
Той отново прочисти гърлото си.
— Бих искал да спомена, че евентуалните съдебни процеси ще нанесат немалко вреда на „Д’Арси къмпани“ и фондацията…
— Съгласна съм с теб, Чарлс. Още чай?
Той кимна.
Абигейл се приведе да напълни чашата му и каза:
— Ще поговоря с Тео. И без това продажбите на компанията спаднаха, нямаме нужда от допълнителни затруднения… Уилям положително се е обърнал в гроба си…
Чарлс доволно кимна с глава и пое димящата чаша от ръцете й. Абигейл винаги е била разумна жена. Диксън и Тео без съмнение ще се замислят дали да заведат дело, когато знаят, че главата на фамилията не е на тяхна страна. Съсредоточи се и направи опит да не пропусне думите, които последваха.
— Тео се чувства ощетен, защото баща му винаги е предпочитал Джеймс. Но това не може да бъде повод за обществен скандал с името ни. — Очите й пробягаха по лицето му. — Аз самата винаги съм била горда с Тео, но майката вижда нещата под друг ъгъл… Много бих искала отношението към него да беше по-друго, да не бяха го изтиквали встрани… Това стори първо баща му, а после и Джеймс… Добре съзнавам, че първородният ми син не беше от лесните… Но исках двамата да бъдат поне приятели.
— Разбирам — промърмори Чарлс, надявайки се тя да не долови съчувствието в гласа му. Подобно на Франклин, Абигейл никак не обичаше да я съжаляват.
Тъмните й очи се спряха върху лицето му.
— Мисля, че Джеймс все пак е взел най-правилното решение. А ти си човекът, който може да изпълни волята му по най-добрия начин…
— Благодаря, Абигейл — трогнато отвърна Чарлс.
— Въпреки това бих желала Тео да има по-голям достъп до делата на компанията и фондацията — добави тя. — Аз ще се опитам да го убедя да се откаже от глупостта, която е намислил… В замяна на това ще искам от теб да го подготвиш по най-добрия начин, тъй като рано или късно той ще поеме нещата в свои ръце…
— Разбира се, Абигейл. Ще го сторя с удоволствие.
— Добре. Сега ми кажи кого ще прикрепиш към Сандра, за да не върши повече глупости…
— Мисля, че това трябва да бъде адвокат по наказателни дела, просто за всеки случай — отвърна Чарлс. — Помниш ли Кейт Александър? Тя завежда нашия отдел по наказателно право…
— Тази, която беше тук при отварянето на завещанието?
— Да — кимна Чарлс. — Много е способна.
— Добре. Подробностите оставям на теб. Естествено, като поемам всички разноски…
Диксън се плъзна в сепарето и поръча „Краун Роял“ с лед на келнера, изправил се до масата. После извърна глава към своя приятел и клиент Тео д’Арси, който се беше настанил срещу него.
— Много се радвам, че прие да вечеряме заедно — рече Тео.