Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

Ник не познава лично Фабио Гория, но са му го препоръчали. Гория е водещ детектив в частна фирма за разследвания и се отзова по молба на един познат от ФБР, на когото Ник неведнъж е правил услуги.

Американецът влиза в малкия „Фиат Браво“ на частния детектив и подава ръка:

– Ник Каракандес. Приятно ми е.

– Фабио.

Гория е брадясал мъж с пресипнал глас, на около трийсет и мирише на цигари.

– Е, какво имате за мен?

Фаровете на преминаващите коли осветяват наболата брада на детектива. Присвитите му сини очи се местят ту към предното стъкло, ту към огледалото.

– Помолихте ме да намеря Роберто Кракси и да го следя, докато дойдете в Торино. Така и направих.

Ник е впечатлен.

– Къде е той?

Гория не отговаря веднага. Премества поглед от огледалото към очите на американеца. Трябва да се увери, че може да има доверие на този човек. Трябва да разбере някои неща – да е сигурен в тях, преди да каже какво знае.

– Говорих със специален агент Бърдж. Каза ми, че сте добър полицай, и ме помоли да ви помогна. Но преди да говорим за Кракси и къде се крие, кажете ми какво знаете за него.

Крие се. От тази дума пулсът на Ник се ускорява.

– Не много. Италианец, на средна възраст, женен, няма деца, в момента няма работа и е получил солидна сума пари от жена, която беше убита в Лос Анджелис. Работил е главно в автомобилостроенето. От документите, до които се добрахме, изглежда, че не се е задържал дълго на едно работно място – предполагам, че е бил уволнен, когато е започнала кризата.

Гория се усмихва едва видимо в полумрака:

– Кракси никога не е работил за „Фиат“ или „Алфа“.

– А какво е правил тогава?

– Работил е за карабинерите. Поне допреди няколко години.

– Като какъв?

– Бил е в Raggruppamento Operativo Speciale или РОС. Знаете ли какво е това?

– Специално оперативно подразделение.

– Точно така. Една от основните им бази е тук, в Торино. Това е подразделението, което се занимава с организираната престъпност и тероризма. Подчинено е пряко на главното командване на карабинерите. Няма много информация за него.

Ник започва да сглобява парченцата и картинката не изглежда никак красива. Никой от карабинерите, с които разговаря по телефона от Ел Ей или след пристигането си тук, не спомена, че Кракси е бил техен колега, още по-малко – специален оперативен работник.

Гория прочита мислите му:

– Вашата красива лейтенантка не ви помогна много, нали?

– Не. И сега разбирам защо.

Италианецът пали цигара и смъква стъклото няколко сантиметра, за да издуха синкавия дим навън.

– Кракси не само че е работил в РОС, а е бил un’ombra – сянка. Участвал е в таен оперативен отряд.

– Искате да кажете, че лейтенант Капелини може да не знае, че Кракси е бил техен човек?

– Не е изключено. Карабинерите са голяма организация с военни и полицейски функции. Понякога тези функции се припокриват, понякога ги водят разделено, ако им отърва. Ръководството обаче знае. Мислят си, че ще останете два-три дни и после ще си заминете обратно за Лос Анджелис, затова не е проблем да ви пратят някого да ви поразходи из града и да ви поизнерви.