Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница
- Автор: Crister Sam
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Softpress
- ISBN: 978-619-151-103-7
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница». Краткое содержание книги:
75
ЛОС АНДЖЕЛИС
Сержант Боби Шийн очаква обаждането. Само се надява, че Мици не му е много сърдита. Искаше му се Алфи Фалън да влезе за по-дълго зад решетките, но беше наясно, че надеждите му са напразни. Заради увеличаващия се държавен дефицит напоследък хората с първо закононарушение общо взето получават по едно конско и безплатен превоз обратно вкъщи.
– Здрасти, Мици, как си?
Тя стои в тоалетната на участъка.
– Държа се, Боби. Държа се. Конър ми се обади. Каза, че ти си го накарал.
– Да, аз му казах. Виж, съжалявам, че бяха толкова мекушави. Надявах се съдията да е по-строг.
Тя се обляга на студените бели плочки в ъгъла при сешоарите за ръце.
– Няма защо да се извиняваш. Кой беше съдията?
– Кент. Съдия Джо Кент. Този некадърник трябваше да се пенсионира още преди десет години.
– Трябваше да е жена.
– Кент е жена, ако се съди по курвенското му поведение.
Мици се усмихва. Откакто го познава, Боби винаги е съдил строго хората.
– По кой член осъдиха Алфи? Двеста седемдесет и три или двеста четиридесет и три?
– Седемдесет и три. Снимките, които ти направихме, бяха достатъчно доказателство за телесна повреда.
Тя засрамено си спомня как, след като бе видяла Алфи в ареста, Боби я бе завел при лекаря, за да опишат и заснемат всичките ѝ наранявания.
– Добре ли си, мила?
– Още не съвсем, но ще се оправя, след като всичко това свърши.
– Скоро. Поне вече започна.
– Знам. Боби, благодаря ти за помощта. Знам, че се грижиш за мен. Не се чувствай виновен заради присъдата.
– Ти си звезда, Мици. Издигни се над цялата тази гадост и заблести отново. Обади ми се, ако мога да помогна с нещо.
– Непременно.
Тя затваря телефона и се поглежда в огледалото над умивалниците, преди да излезе.
– Ти си звезда, Мици – не го забравяй.
76
ТОРИНО
Изповедта е полезна за душата.
Да признаеш, че си сгрешил. Да се покаеш. Така е възпитан монахът. И точно в момента той напълно признава провала си и е готов да го изкупи. Поддаде се на суета и самомнителност. Въобрази си, че е по-способен от мъжа, когото следеше – а не беше.
Гордостта донася падение.
Той знае писанията, знае мъдростта: Дойде ли гордост, идва и срам. А мъдростта е със смирените.
Ефрем мислено се упреква. След като завърши мисията си, ще причини изгаряща болка на това горделиво тяло, за да е сигурен, че днешният урок ще бъде запомнен завинаги. Единственото, което го успокоява, е, че колкото и слаб и несъвършен да е той, врагът му има не по-малки недостатъци. Сега поне е сигурен, че човекът, когото преследва, се чувства самоуверен, в безопасност, сигурен в действията си. Ще стане жертва на същата слабост.
Гордостта предшествува погибелта. Монахът се отказва от преследването и се връща при колата на жертвата. Има вероятност врагът му да я е изоставил, но това би било голяма жертва за човек в неговото положение, още повече, че защитава и други хора освен себе си. Не, Ефрем е сигурен, че жертвата ще се върне при автомобила. Трябва само да чака – врагът си мисли, че вече е спечелил.
Преди падението сърцето е изпълнено с гордост.
77
ГРАДСКАТА МОРГА, ЛОС АНДЖЕЛИС
Ейми Чан прекарва цялата сутрин в работа по рутинен случай на отравяне с медикаменти. Самотна седемдесет и пет годишна жена решила да изпие месечната си доза антидепресанти наведнъж и да се сбогува с този свят. Кой може да я обвинява? Градът на ангелите е ад за всеки, който не е млад, красив и обичан.
Ейми си измива ръцете, сваля зелената престилка и облича удобна кафява туника и тесен черен панталон. Връща се в кабинета си и отваря имейла от Мици, която ѝ е изпратила няколко висококачествени снимки на Торинската плащаница. Виждала е някои от тях и преди, но не им е обръщала голямо внимание. Лицето, заснето в близък план, ѝ изглежда най-познато. Въпреки размазаните сивкави черти, то несъмнено изобразява представата на повечето съвременни хора за Христос – с брада, дълга коса и корона от тръни. Ейми преглежда файловете, докато намира по-голяма и по-интересна снимка на тялото.
В снимката има нещо, което веднага буди в нея интуитивното усещане, че нещо не е наред. Вниманието ѝ е привлечено от дланите, особено дясната и пръстите ѝ, които изглеждат твърде големи в сравнение с останалата част от тялото. Тя написва кратко писмо, прикачва снимката и го изпраща на Гюнтер Куентъл във ФБР. Той е световноизвестен експерт по фотограметрия – науката за изчисляване на геометричните свойства на предметите по тяхна фотоснимка.