Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница
- Автор: Crister Sam
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Softpress
- ISBN: 978-619-151-103-7
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница». Краткое содержание книги:
Преди да направи своите собствени научни проучвания, Ейми преглежда няколко художествени изображения на събитията около тайнствата на възкресението. Пуска търсене в интернет и най-доброто, което намира, е снимка от картината на Джовани Батиста, от шестнайсети век, изобразяваща увиването на сваления от кръста Исус. На нея се вижда, че плащаницата не е много плътно прилепнала около главата и е отворена откъм краката.
Ейми отново поглежда отпечатъците от тялото върху покривалото и вижда, че между тях и изобразеното на картината има несъответствие. За да останат толкова ясни следи от тялото, то трябва да е било увито много плътно, а не покрито хлабаво, както го е нарисувал Батиста.
Ейми увеличава снимката на монитора и оглежда плащаницата сегмент по сегмент, от горе до долу. Това ѝ отнема цял час. Откритията са интригуващи и смущаващи. Частите на тялото са непропорционални помежду си. Изглеждат като нарисувани, а не отпечатани. Колкото повече се вглежда в лицето, толкова повече се засилват любопитството и объркването ѝ.
Челото изглежда твърде ниско в сравнение с останалата част на главата. Ако мъртвецът е лежал по гръб, косата му би трябвало да виси настрани и назад, а не върху главата и лицето. Тя отново поглежда снимката на цялото тяло. Мъжът няма врат, или поне не се вижда такъв. Ейми оглежда за следи от отрязване и снаждане на плата, при което отпечатъкът на врата може да се е изгубил, но не вижда такива.
Още нещо я смущава. Ако увиеш човешки труп с ленено платно, то ще се намачка – ще се появят много дълбоки гънки. Не и в този случай. Върху плата не се виждат такива следи освен на местата, където е бил сгънат за съхранение.
Тя преглежда полицейските архиви със снимки на различни рани и белези от мъчения. Не намира нищо сравнимо с тези, които вижда. Един случай в Канада, при който сериен убиец разпъвал на кръст жертвите си, ѝ се струва обещаващ, но се оказва, че престъпникът е използвал методи, коренно различни от тези на древните римляни. Ейми отново насочва вниманието си към позитива и негатива на плащаницата. Разликата между тях е удивителна. На позитива отпечатъкът на тялото е почти неразличим. На негатива изпъква силно. Както когато напръскаш с луминол местопрестъпление, което е било щателно измито, и кървавите петна блясват с цялото си луминесцентно великолепие.
Телефонът иззвънява и тя подскача стреснато.
– Доктор Чан.
– Guten Tag, schöne Medizinerin!10
– Гюнтер! – Тя искрено се радва на обаждането му. – Прекрасно е да чуя гласа ти. Как си?
– Аз ли? Много щастлив, след като получих писмото ти. Макар че единствената ти цел е да използваш огромния ми немски мозък.
Тя се засмива:
– Ако исках да използвам нещо друго от теб, огромната ти немска съпруга щеше да ме опече за вечеря в прекрасния си ресторант.
– Да, наистина – въздъхва той. – Но в някой друг живот двамата с теб ще сме любовници, сигурен съм. Кажи сега защо се интересуваш от Торинската плащаница и задаваш глупави въпроси?
– Глупави ли са?
– Ами, разбира се. Питаш дали ръцете и главата са пропорционални спрямо тялото. Отговорът е „не“. Дори височината на тялото е подозрителна. Този човек трябва да е бил около два метра. Исус може да бил Божи син, но не е бил великан. Или ако е бил, явно на никого не му е правило впечатление.
Ейми поглежда една от снимките и вижда какво има предвид той.
– Откъде знаеш всичко това, Гюнтер? Правил ли си вече такова изследване?
– Не се налага. Има много направени вече. Нямам външни координати, с които да се сравни тялото, но размерите на плащаницата са добър ориентир. Има и още нещо – ако сравниш размерите на отпечатъка от задната страна с предната, ще видиш, че той е с пет сантиметра по-дълъг.
– Може би платът се е разтегнал и е деформирал отпечатъка. Това би обяснило и твърде широките длани.
– Радвам се, че си толкова непредубедена. Трябва да говориш с един английски професор. Ще потърся номера му и ще го помоля да ти се обади.
– Той непредубеден вярващ ли е, или е атеист?
– Вярващ. Много убеден вярващ. Въпреки че съм прав, по-добре говори с него и с хората от ИПТП – Изследователски проект „Торинска плащаница“. После използвай собствения си ум, за да се убедиш, че това е фалшификат – фал-ши-фи-кат.
– Твърдиш, че е фалшификат?
– Убеден съм. Няма никакво съмнение. Дори мога да ти кажа кой е фалшификаторът.
– Кой?
– Не бързай толкова. Ще ти струва една вечеря следващия път, когато дойда в Лос Анджелис.
– Чудесно, но първо ще се обадя на Астрид, за да ѝ кажа къде отвеждам мъжа ѝ.