Елитът

Аз въздъхнах.

— Може да се каже, че сам си призна — реших да съм откровена аз. — Веднъж ми подрече, че се нуждаел и от двете ни в двореца.

— Значи… — Тя прехапа долната си устна. — Смяташ, че още те харесва?

Нима не го беше проумяла вече? Или просто искаше да го чуе от моята уста?

— Крис, наистина ли държиш да слушаш за това?

— Да! Искам да знам какви са шансовете ми. Обещавам и аз да ти разкрия всичко, което те интересува. Не ние дирижираме играта, но от това не следва, че трябва да се лутаме сляпо.

Закрачих в тесен кръг, мъчейки се да избистря мислите си. Не вярвах някога да придобия куража да попитам Максън за Крис. Та аз едва успявах да говоря откровено за себе си пред него. Но все ми се струваше, че ми убягват някои парчета от пъзела, че не бях съвсем наясно с положението си. Може би това беше единствената ми възможност да се осведомя.

— Имам основание да вярвам, че иска да ме задържи в двореца. Но мисля, че иска да задържи и теб.

Тя кимна.

— Поне толкова ми е ясно.

— Целувал ли те е? — изстрелях, без да се замислям.

Крис се усмихна свенливо.

— Не, но предполагам щеше, ако не го бях помолила да изчака. В семейството ми имаме традиция първата целувка да е чак след годежа. Понякога организираме тържества, когато близките ни обявят датата на сватбата си, и така всички стават свидетели на тази първа целувка. Държа и при мен да е така.

— Но той е опитал?

— Не, защото му обясних как стоят нещата, преди да стигнем до този момент. Позволявам му да ме целува по ръцете и понякога дори по бузата. Много е мило — въодушеви се тя.

Аз кимнах, вперила поглед в тревата.

— Чакай малко — подхвана после с колебание в гласа си. — А теб целувал ли те е?

Една част от мен искаше да се похвали, че бях първото момиче, което някога беше целувал. Че когато устните ни се докоснаха, имах чувството, че времето е спряло.

— Може да се каже. Трудно е за обяснение — опитах да се измъкна аз.

Тя направи гримаса.

— Не, никак не е трудно. Целувал ли те е, или не?

— Нещата не са толкова елементарни.

— Америка, ако нямаш намерение да си пряма с мен, само си губим времето. Доведох те тук с желанието да ти разкрия всичко. Мислех, че и за двете ни ще е полза, ако се държим приятелски.

Закърших ръце, умувайки как да се оправдая. Нямах нищо против Крис. Ако си отидех вкъщи, щях да подкрепям нея.

— Искам да сме приятелки, Крис. Всъщност живеех с убеждението, че вече сме.

— Аз също мисля така — каза вежливо тя.

— Просто ми е трудно да споделям толкова лични неща. Оценявам искреността ти, но не съм убедена, че искам да науча всичко. Отправих ти въпрос — подхванах бързо, виждайки, че отваря уста да каже нещо, — чийто отговор знаех. Знам, че не си му безразлична. Личи си. Но смятам, че за момента е най-добре да оставим нещата неизяснени.