Кръвни братя
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954–26–0732–8
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Кръвни братя». Краткое содержание книги:
Тази легенда привлича в Хокинс Холоу журналистката и писателка Куин Блек, която се надява да посвети новата си книга на зловещите събития. Едва февруари е, но Кейлеб Хокинс, потомък на основателите на града, вече е усетил надигащото се зло. Въпреки че не може да забрави началото на преживяния ужас в горите преди двадесет и една години, той съзнава, че досега знаменията за надигащото се зло никога не са били толкова ясни. Кал ще се нуждае от помощта на своите най-добри приятели — Фокс и Гейдж, — а поради необяснима причина, и от помощта на Куин. Тя също вижда злото, което повечето местни хора не могат да видят, и се чувства свързана с града… и с Кал. Когато зимата отмине и настъпи пролет, Кал и Куин ще се освободят от задръжките си и ще се предадат на неустоимото желание. Ще положат крайъгълния камък на група мъже и жени, свързани от съдбата, страстта и борбата срещу онова, което се задава от мрака…
Бе забравила ходовете си, трябваше да си припомни колко е добра в тази игра, активно добра, а не просто от жените, които се отпускат и оставят мъжа да действа. Потърси токата на колана му, засуети се с нея.
— Трепериш.
— Замълчи. Чувствам се като идиотка.
Мъжът обхвана ръцете й, повдигна ги към устните си и я накара да се почувства сякаш потъва като „Титаник“.
— Секси — поправи я той. — Ти си невъобразимо секси.
— Кал… — Трябваше да се съсредоточи, за да изрече думите. — Не мога да стоя на краката си.
В отговор срещна чаровна усмивка и въпреки че би могла да я приеме като реакция на самодоволен мъжкар, това нямаше значение за нея.
След миг се озоваха на леглото, две възбудени тела върху студените чисти чаршафи. На светлината на свещи, която проблясваше като магия в мрака. И ръцете му, и устните му продължиха да я докосват.
„Управител е на боулинг клуб, помисли си тя, докато се опияняваше от наслада. Как може да има такива ръце? Къде ли се е научил… О, господи!“
Блаженството я завладя като дълга, нарастваща вълна, която се понесе през тялото й от пръстите на краката, изригна в центъра и нахлу в сърцето и ума й. Тя се вкопчи в нея, жадно изцеждайки всяка капка от удивлението и насладата, докато остана отпусната и без дъх.
„Добре, добре, бе единственото, което чуваше в съзнанието си. Добре.“
Плътта й бе пиршество от форми и трепети. Би докосвал тези прелестни гърди, това силно тяло, тази женствена извивка на ханша дни наред. А краката й, толкова гладки, силни и… чувствителни. Толкова места за докосване, толкова сладост, на която не би се наситил през цялата безкрайна нощ.
Тя се надигна към него, обви крака около тялото му, изви се нагоре и отвърна на чувствените му движения.
Сърцето й препускаше под устните му, чуваше стоновете й, докато я довеждаше до лудост с езика си. Пръстите й се впиваха в раменете му, плъзгаха се надолу по гърба му и го притискаха, а обтегнатата нишка на самообладанието му изтъня до крайност.
Целувките ставаха все по-страстни. Хладният въздух в стаята се нажежи и стана гъст като дим. Когато копнежът я замая, той се плъзна в нея. И да, видя очите й да се премрежват.
Сграбчи ръцете й, за да намери опора, да забави движенията си, но поривът стана неудържим. Пръстите й се преплитаха с неговите и насладата сияеше на лицето й при всеки дълъг, бавен тласък. „Остани с мен“, мислено прошепна той, и тя остана, следвайки ритъма му, дишането й се учестяваше и тялото й тръпнеше все по-силно. От нея се изтръгна въздишка на безпомощност, когато затвори очи и завъртя глава върху възглавницата. Усетил блаженото отпускане на тялото й под своето, Кал потърка лице в откритата извивка на шията й. И се предаде.
Лежеше безмълвен, мислейки, че може би тя спи, с отпусната на рамото му глава, преметната върху гърдите ръка и крак, увит около неговия. Сякаш бе вързан с панделка и не намираше в това нищо, което да не харесва.
— Щях да ти казвам нещо.
„Не спи“, осъзна той, въпреки че думите й прозвучаха провлачено и сънено.
— За какво?
— Ммм… Исках да ти го кажа, когато влязохме в стаята.
Притисна се към него и Кал се досети, че топлината, породена от възбудата, се е оттеглила и сега й е студено.
— Почакай. — Трябваше да отмести ръката и крака й, при което тя тихо промърмори. Но когато придърпа одеялото, бързо се сгуши под него. — Така по-добре ли е?
— Идеално. Исках да ти кажа, че… още при първата ни среща фантазирах как те разсъбличам.
— Хм! Може да се каже, че и аз имах същите фантазии за теб. Имаш невероятно тяло, Куин.
— Поради промяната на начина на живот, която от сега нататък бих проповядвала фанатично. Но… — надигна се и го погледна в очите, — ако знаех, че ще бъде така, бих те разсъблякла още в първите пет минути.
Кал се усмихна.
— Отново имаме едни и същи мисли. Направи го още веднъж. Не — засмя се той, когато веждите й се повдигнаха въпросително. — Ето това.
Притегли главата й надолу, докато тя отново се отпусна на рамото му, и придърпа ръката й върху гърдите си.
— И крака. Точно така — продължи Кал, когато тя зае предишната поза. — Чудесно.
Завладяна от топлото сияние, което изпълни сърцето й, Куин затвори очи и забравила за всички грижи на света, заспа.