Червеношийката

— Говорите за Йозеф Бернщайн?

— Вече не помня имената на тези хора.

— А би трябвало, та той ви гостуваше на Коледа.

— Йозеф Бернщайн ли? — Андре Брокхард се засмя, но смехът не стигна до очите му. — Навярно е било преди много години.

— На Коледа през 1938-а. Преди войната.

Брокхард кимна и хвърли нетърпелив поглед към вратата на конюшнята.

— Имаш услужлива памет, Хелена. Това е хубаво. На Кристофър му трябва жена с остър ум. Искам да кажа, понеже той понякога губи своя. Иначе е свястно момче, ще видиш.

Хелена усети как сърцето й заблъска в гърдите. Да не би нещо да не е наред? Брокхард-старши й говореше като на бъдеща снаха. Но тя почувства как гневът й взе връх над страха. Заговори с намерението да прозвучи дружелюбно, но гневът я стисна за гърлото и гласът й отекна твърдо и рязко:

— Надявам се, не е станало някакво недоразумение, хер Брокхард.

Брокхард сигурно забеляза хладната нотка. Във всеки случай в думите му вече нямаше и следа от топлотата, с която я посрещна:

— В такъв случай трябва да отстраним тези недоразумения. Бих искал да погледнеш това.

Извади от вътрешния джоб на червеното си яке лист хартия, разгъна го и й го подаде.

Burgschaft58, стоеше най-отгоре на документа с вид на договор. Очите й се плъзнаха по гъсто изписания текст. Не разбра почти нищо от съдържанието освен, че се споменаваше къщата във Вийнервалд, а имената на баща й и на Андре Брокхард стоят най-долу заедно с подписите им. Хелена погледна Брокхард въпросително:

— Изглежда като гаранция.

— Гаранция е — кимна той. — Баща ти разбра, че кредитите на евреите ще бъдат иззети, а заедно с тях и неговите. Тогава ме помоли да му стана гарант за значителни заеми в Германия с цел да рефинансира старите. Нещо, което бях достатъчно мекушав да направя. За да не изглежда гаранцията като благотворителност от моя страна, баща ти, воден от честолюбие, настоя вилата, където живееш сега с майка си, да се включи като залог за гаранцията.

— Защо за гаранцията, а не за заема?

Брокхард я погледна изненадано.

— Уместен въпрос. Причината е, че стойността на вилата не е достатъчно голяма като гаранция за заема, от който баща ти имаше нужда.

— Но подписът на Андре Брокхард е достатъчен?

Той се усмихна и изтри с ръка силния си врат, як като на бик, покрит със слой лъскава пот заради жегата.

— Притежавам това-онова във Виена.

Меко казано. Всички знаеха, че Андре Брокхард има значителни пакети от акции в две от най-големите австрийски компании. След аншлуса на Хитлер през 1938 година компаниите се отказаха от производството на инструменти и машини и започнаха да правят оръжие за силите на оста Рим-Берлин, а Брокхард се превърна в мултимилионер. А сега Хелена разбра, че той притежава и вилата, където тя живее. Усети как в стомаха й започвала расте буца.