Натоварени със зло
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Петров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Натоварени със зло». Краткое содержание книги:
Многопластова философска притча за същността на човешката личност, за смисъла на човешкия живот и за морално-етичния избор, пред който се изправя всеки човек в един съдбовен миг от своя живот.
Между тях и лицея, наредени в рядка верига покрай тротоара, стоят с гръб към нас момчетата от градския патрул. (С удоволствие разпознах между тях Серьожа Сенко, Ренат Хиятулин, Райнхард Хансен от биологическия, а с особено удоволствие — моя скъп Иван Дроздов). Не знам как са се разбрали с юнаците, но онези не приближават на повече от две крачки до тях. Малко по-настрани, така че не ги забелязах веднага, стояха два „лунохода“ и малка групичка милиционери. Изглеждаха мрачни. Явно това, което става, не им харесва. Това са трудностите на демокрацията.
В началото всичко ми се стори по-скоро забавно. После, когато прочетох лозунгите, изпитах много силен пристъп на естествено раздразнение, но точно си спомням, че отначало съвсем не ме беше страх.
Само след пет минути, обаче, се наложи да взема участие в трудната процедура по обуздаването и успокояването на нашия Асколд. Понеже беше истински супермен и шампион на града по субакс, лицето му побеля, челюстта му рязко се очерта и сякаш изхвръкна напред и той като танк се спусна надолу по стълбите — да въвежда ред. Беше изпълнен с желязна твърдост, безпощадна последователност и абсолютна непримиримост. Момичетата увиснаха с писък от двете му страни, но той дори не ги забеляза. Тогава се наложи и аз да си припомня младите години и тримата вече можахме отначало да забавим, а във вестибюла и да спрем неудържимото му движение към изхода. Лицето му възвърна естествената си руменина, той се извини за своята разпаленост и всички заедно тръгнахме към кабинета на Г. А.
Тогава изведнъж нещо ми стана. Без видима причина въображението ми нарисува картината как Асколд се изтръгна от нас, врязва се в тълпата и се започва… Започва се какво? Едва в този момент разбрах, че всъщност това, което става около нас, съвсем не е забавно, че всичко се крепи на косъм, и ако този косъм се скъса, ще ни залее вълна от зверство — и нас, и момчетата от патрула, и милицията — не само в смисъл, че зверовете ще ни разкъсат, но и в смисъла, че самите ние ще се превърнем в зверове.
(Страшно нещо е неуправляемото въображение. Сигурен съм, че точно то е подвело и Асколд. Погледнал е през прозореца, видял е тази глутница зверове и е изпитал страх. Но понеже е супермен, решил е, че клин клин избива, и с всяка крачка срещу зверовете самият той все повече се е превръщал в звяр.)
Докато вървяхме към кабинета ми обясниха, че в зданието на лицея всъщност няма никой друг, освен нас — няма ги нито готвачът, нито библиотекарката, нито дежурният учител. Само Серафима Петровна не се е изплашила. Тайнствено е изчезнал дори нощният портиер. Вероятно се е измъкнал през задния вход.
Г. А. ни пресрещна по стълбите. Той си беше съвсем същият както винаги. Последваха нареждания. Зоя и Асколд да отиват в кухнята да приготвят закуска, а същевременно и обед. Серафима Петровна вече е там, ще й помагате. Останалите да се занимават със своите си работи. Между другото, къде е нашият де Сааведра?
Де Сааведра се появи веднага. Оказва се, че през това време той е стърчал на покрива и е снимал обсадата на видеокасета, но за съжаление, без акустика. Имаше много смешен вид — разрошен, само по гащета, преметнал камерата като автомат. Г. А. го изгледа одобрително и продължи: желателно е да не се приближавате до прозорците. Т.е., ако е много интересно, разбира се, можете да се приближавате, но без да си показвате езика, без да правите дълъг нос, и въобще без никакви алегорични движения. Жал ми е за стъклата.
Ние се разотидохме по постовете си.
Пневмопощата работи. Прегледах вестниците. Признавам си, направих го с отвращение. Все пак, не бях очаквал, че взривът на всеобщо озлобление и неприязън е толкова силен. Само „Ташлинска правда“ спазва известни рамки. Всички останали вестници в града съскат и плюят като котараци, залети с вряла вода.
Дейност, несъвместима с високото звание народен педагог… Проповед на лъжливи твърдения, които противоречат на най-висшите идеали на социализма… Жлъчна проповед на провъзгласяването (проповед на провъзгласяването!) на мир между труда и тунеядството… Претенции за ролята на някакъв гуру, който проповядва нова религия, проповядва възгледи, разоръжаващи идейно строителите на комунизма… Присъди: да му се забрани преподавателската дейност; да бъде изгонен на пенсия; за двадесет и четири часа да бъде изгонен от града чрез принудително заселване по определения ред…