Натоварени със зло
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Петров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Натоварени със зло». Краткое содержание книги:
Многопластова философска притча за същността на човешката личност, за смисъла на човешкия живот и за морално-етичния избор, пред който се изправя всеки човек в един съдбовен миг от своя живот.
Още първата година той изчерпал целия материал, до който имал достъп на Патмос. Първите си бисери получил за глътка вино, за парче от ръждясал нож, за забавно разказана история. Стрували му евтино, но и стойността им не била голяма — били дребни, мътни и зацапани и могли да заинтересуват само начинаещ дилетант. Това обаче не било загубено време, за което да съжалява, защото тогава правел първите си малки открития в психологията на раковините и се учел точно да определя цената на стоката без да се докосва до нея. Учел се да вижда бисера през раковината. Няколко пъти допуснал грешки. Опитал и горчивината и радостта от тях.
Той отдавна щял да напусне острова ако не бил Прохор.
По това време Прохор бил станал вече един сух жилест дялка с козя брадичка, който бил плешив и вонял, бил високомерен и налитал на бой, бил предизвикателно небрежен и вечно мърморел — този Прохор носел в себе си бисер с чудна, фантастична красота!
Неговият Апокалипсис под заглавието „Откровението на пророка Йоан“ бил вече много търсен на черно в тогавашния самиздат и познат на много хиляди ценители и познавачи, на фанатици и скептици. Появили се и първите му яростни тълкуватели, а също и първите му мъченици, разпънати на кръстове край пътя или заклани по пазарните площади. Името на Йоан гърмяло. Едва ли не всеки месец на острова се появявал нов адепт, за да коленичи пред пророка, да целуне края на дрипата му и да приеме неговата мъдрост от уста в уши. Всички те като правило били безкрайно фанатични, изобщо не били умни и чували само това, което били способни да възприемат с жалките си мозъчни гънки. По същество те били глухи. Йоан ги изпращал при Прохор.
Отначало Прохор се стеснявал от натрапената му роля. После посвикнал и само строго поправял поклонниците, когато се опитвали да го наричат Йоан. След някое време престанал и да ги поправя. Каквото и да казваме, от двамата именно Прохор повече приличал на пророк. Нали Йоан не остарявал. Той си оставал все същия як четиридесет и пет годишен мъж с очи на разбойник и без нито един бял косъм в брадата. Целият му вид не изразявал нищо друго освен готовност всеки миг и с всеки събеседник да възприеме държание, лишено от всякакви церемонии.
Някъде към деветдесетата си година Прохор изпаднал в старчески маразъм. Гордостта окончателно му размътила мозъка. Когато бил с размътен мозък, той свикнал да нарича Йоан Прохор и даже Прошка и се опитвал да му диктува своето евангелие, което трябвало да стане най-добрия от всички известни до този момент варианти на описание на живота на Учителя и да бъде най-пълното, най-точното и най-съдържателното в идейно отношение. При това се имало предвид, че в крайна сметка по най-естествен начин то ще стане и единствено. В минути на просветление Прохор плачел, опитвал се да склони глава на гърдите на Йоан, проклинал прекаленото си честолюбие и жадно измъквал от него все нови и нови подробности от ученичеството му за званието апостол.
Лесно можело да го разбере човек. Той бил стар. С написването на Апокалипсиса бил извършил огромна и чудесна работа. Свикнал бил да изпълнява ролята на Йоан и повече от всичко на света сега му се искало поне остатъка от живота си да изживее не просто като признат, а и като истински Йоан Боанергес.
Идеята за сделката била на повърхността. Йоан направил внимателно предложение. Предложението било прието веднага. Съвестта на всеки от двамата се усмихвала смутено. Всеки от тях смятал, че е получил кон за кокошка. Всеки бил доволен от себе си и от другия и така се разделили — плешивият и козлолик пророк Йоан тръгнал да посреща поредната делегация поклонници от Ефес, а якият и агресивен Ахасфер понесъл под мишница вързопчето с бисери и се спуснал надолу към пристанището, където си купил място на първия баркас, който се отправял към материка.