Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
Ейми ги проследи как си отиват, докато свърнаха зад ъгъла и се изгубиха от поглед. Тя остана в очакване на стъпалата, докато вече не можеше да чува тропота на копитата и подрънкването на сбруите. Дори тогава продължи да чака, да не би той по някакво чудо да размисли и да препусне обратно, за да поиска една последна целувка, или да поиска тя да го придружи. В продължение на половин час след като той бе заминал, Ейми остана близо до входната врата, за в случай, че той се върне. Но той така и не го стори.
Робърт измина дългия път обратно до двора по обиколен маршрут, с главоломна бързина, която подлагаше на изпитание ездаческите умения на придружителите му и издръжливостта на конете им. Когато най-сетне влязоха с тропот в двора на конюшнята на двореца Уайтхол, конете се задъхваха с потъмнели от пот шии, а знаменосецът стискаше зъби от болката в ръцете си, след като беше яздил, държейки юздите с една ръка, в лек галоп, в продължение на почти час.
— За бога, какво толкова го мъчи този човек? — попита той, когато падна от седлото в ръцете на един от спътниците си.
— Похот — каза другият грубо. — Похот или амбиция, или гузна съвест. Това е нашият господар, описан с няколко думи. А днес, като се има предвид, че язди с бясна скорост от съпругата си към кралицата, на първо място е гузната съвест, после амбицията, и след това — похотта.
Щом Робърт слезе, един от слугите му, Томас Блаунт, се изправи от сенките, в които беше приседнал, и пристъпи напред да поеме юздите на коня.
— Има новини — каза той тихо.
Робърт зачака.
— На заседанието на Частния съвет кралицата се нахвърли върху тях с критики заради това, че договорът от Като Камбрези не е успял да върне Кале на Англия, и не е принудил френската принцеса да се откаже от английския герб. Постигнаха съгласие да построят два нови бойни кораба, със събрани суми. Ще бъдете помолен за пари, както и всички останали.
— Нещо друго? — попита Дъдли, с непроницаемо като маска лице.
— За църквата. Сесил да изготви указ за прокарване в парламента, за да се утвърди ходът на службите. Съгласиха се, че службата трябва да се основава на молитвеника на крал Едуард, с някои малки промени.
Дъдли присви замислено очи.
— Не я ли притиснаха да отиде и по-далече?
— Да, но Сесил каза, че ако се направи нещо повече, то ще предизвика бунт от страна на епископите и лордовете. Не можеше да обещае да прокара закона дори в настоящия му вид. А някои от членовете на съвета казаха, че и без друго се противопоставят. Законът трябва да мине пред парламента до Великден. Сесил се надява дотогава да обработи опозицията.
— Нещо друго?
— Нищо важно. Лек изблик на ревност от страна на кралицата заради женитбата на Филип Испански. И след като тя си тръгна, лордовете коментираха, че тя ще стори най-добре, ако се омъжи за Аран. Сесил подкрепя Аран. Повечето от съвета са съгласни, особено ако Аран може да ни предостави Шотландия. Чуха се някои груби думи срещу вас.
— Срещу мен?
— За това, че отвличате вниманието й от плановете за женитбата, че сте й завъртели главата, че флиртувате, такива неща.
— Само груби думи?
— Норфолк каза, че трябва да бъдете изпратен обратно в Тауър, или той сам ще ви прониже с шпагата си, и ще сметне това за едно добро дело.
— Норфолк е просто едно пале, но го следи заради мен — каза Робърт. — Справил си се много добре. Ела да ме видиш по-късно днес. Имам някои други задачи за теб.
Мъжът се поклони и се стопи в сенките в двора на конюшнята, сякаш изобщо не е бил там. Робърт свърна към двореца и забърза, като вземаше стъпалата към залата по две наведнъж.
— И как беше съпругата ви? — попита със сладък глас Елизабет: острият поглед, който му хвърли, напълно противоречеше на сдържания й тон.
Робърт беше твърде опитен във флиртовете, за да се поколебае дори за миг.
— Много добре — каза той. — Цъфтяща от здраве и красота. Всеки път, когато я видя, е по-хубава.
Елизабет, която бе готова да реагира със злорадство на всяко признаване на несъвършенствата на Ейми, беше хваната неподготвена.
— Значи тя е добре?
— В най-добро здраве — увери я той. — И много щастлива. Отседнала е при братовчедка си, много заможна дама, омъжена за господин Ралф Скот, търговец от Лондон, преуспял човек. Едва се откъснах от тях, бяха наистина весела компания.
Тъмните й очи му хвърлиха злобен поглед.
— Не беше нужно да си давате толкова труд, сър Робърт. Можехте да останете, колкото искате, в — къде беше? — Кендал?