В стъклената къща
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «В стъклената къща». Краткое содержание книги:
Занятията водеше мъж, когото всички наричаха просто Том — може би беше прехвърлил тридесетте. Носеше най-обикновени сини джинси, никога не закопчаваше копчетата на ризата си, ала въпреки това изглеждаше безупречно спретнат, пък и притежаваше дарбата да наелектризира атмосферата подобно на някой умел телевизионен водещ. Всяка седмица ние изучвахме по няколко пасажа от Библията, като Том ни предлагаше учудващо компетентни тълкувания на текстовете, помагайки ни да вникнем в закодираните им послания. Веднъж ни прочете една вестникарска статия за някакъв беглец от Съветския съюз и затова колко трудно му било да повярва в Бог, след като през целия му досегашен живот му набивали в мозъка, че никакъв Господ не съществува. Аз обаче останах най-силно поразен от плашещата свобода, в която е живял този беглец — да съществуваш без никаква вяра, без да подхранваш съмнения в правотата си, без да се терзаеш, без да се страхуваш от греха, без нито за миг дори да допускаш, че може да грешиш, да не се доверяваш само на заученото, да не разчиташ на ленивите си умствени навици.
И тогава — много добре помня, че беше в началото на март — в нашата църква пристигна проповедническия поход начело с Били Греъм16. Тери и Марк заедно с техния приятел дойдоха да ме вземат. Когато стигнахме до църквата, тя беше претъпкана с народ почти до предела си. Във въздуха витаеше същото напрегнато очакване, както преди да вдигнат завесата на някое театрално представление. Службата започна с кратко музикално встъпление, после изпяха един химн и накрая някой от църковните настоятели обяви, че тази вечер ще говори самият Били Греъм. Пред нас се появи дребен мъж в черен костюм и бяла риза, видът му бе донякъде невзрачен, а цялото му тяло се поклащаше чак до върха на черната му коса.
— Добре беше да се чуят тези вдъхновени гласове. — Той действително имаше вид на много доволен от нас. — Искам само да ви известя, че тази вечер ще се забавляваме много добре.
След това започна своята проповед. Гласът му ни покори с внушителния си резонанс. Успя да прекоси през редица теми, навързвайки ги в една логическа верига невероятно ловко и без капчица догматизъм, да ни отведе от първите повърхностни впечатления за ролята на случайностите в живота на всеки от нас към това, което наистина беше неизбежно и трябваше неотклонно да се следва. Едва след това се насочи почти неуловимо към религията и Христос. Накрая хорът запя „Исус — жертвения агнец“. Неколцина мъже се покачиха на подиума и застанаха от двете страни на проповедника, за да го приветстват. Всички присъстващи станаха от скамейките, за да последват примера им. Това изглеждаше толкова подредено, толкова репетирано, че в първия миг не успях да проумея какво става, как така всички тези хора се преобразиха и покаяха. Усещах, че нещо липсва — някакъв критичен момент в иначе тъй приятната вечер, прекарана в пълна трезвеност и послужила като подтик за внезапно приобщаване към вярата.
Проповедникът говореше нещо за музиката, като приканваше хората да се покаят след задушевната му прочувствена проповед.
— Не бъдете срамежливи, има достатъчно място за всички вас.
Приятелят на Тери и Марк, който ни доведе на службата с колата си, внезапно излезе напред и се подреди на опашката. Знаех, че Тери и Марк са зад мен, запазват ненатрапващото си спокойствие, но са изпълнени с очаквания. Това бе моментът, който те бяха подбрали за мен, към който предишните месеци бяха само прелюдия. Аз усетих как познатото раздвояване се надига у мен. Усещах с отчайваща сила, че пак съм се провалил, защото исках да прегърна онова, което би ме направило по-различен от това, което обединяваше хората, подредени на опашка пред проповедника. После някак си неочаквано се озовах сред тях. Сигурно съм пристъпил напред, без да се замислям и против волята си, така че се видях застанал сред другите, сякаш тялото ми бе задвижено от някаква външна сила. Един разпоредител ме насочи към някакъв пълен мъж с посивяла коса, с черен костюм и със сериозно изражение на лицето. С изненадващо монотонен глас той ме запита приемам ли Христос за свой личен спасител.
16
Прочут проповедник, много влиятелен общественик, миротворец и духовен съветник на президенти на САЩ; р. 1918 г.; евангелист, от Южната баптистка църква. С изключително могъщо медийно присъствие — общият брой на слушателите по радиостанциите и зрителите по ТВ каналите се оценява общо над два милиарда души. — Б.пр.