Къщата на Звяра
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Къщата на Звяра». Краткое содержание книги:
Колкото по-навътре проникват, толкова по-кошмарни неща ги сполетяват. Мъжете загиват бързо. Жените живеят малко повече… за да изпитат мъченията и сексуалното насилие.
Но най-страшното се намира под злокобната къща. Там витае ужасът, който чака следващата си жертва.
Недейте и да си помисляте да пристъпите в „Къщата на Звяра“.
— Да.
— „30 май. Колебая се, потръпвам при мисълта да изложа деянията си на хартия. Но на кого друг мога да се доверя? На преподобния Уолтърс? Та той само ще потвърди това, което сама знам, че в очите на Бога извършеното от мен е нечестиво; че осъдих душата си на вечно страдание в пламъците на ада. Невъзможно е да кажа на д-р Рос. Знам какво ужасно отмъщение ще подготви за мен и Ксанаду.
На 19 май реших да открия и да се опитам да помогна на посетителя в мазето. Глен дойде, след като децата си бяха легнали. Облада ме по обичайния за него начин.“ — Къде изчезнаха бурните вълни? — попита Дона и продължи да чете. — „Когато свърши с мен, побъбрихме известно време. Най-сетне си тръгна. Отидох в кухненския килер и тихо отворих вратата на мазето. Там, в тъмнината, почаках и се ослушах. От мазето не идваше никакъв звук. Спуснах се по стълбите, като внимателно напипвах пътя си, въпреки че носех незапалена лампа.
Когато усетих под краката си пръстения под на мазето, седнах на най-долното стъпало и зачаках.
Търпението ми най-сетне беше възнаградено. Откъм дупката се чу глух звук, сякаш някой дишаше тежко. Скоро дочух слаб шум като от нещо, което се влачи по твърдата пръст. След това видях една глава да се подава между кошовете.
Тъмнината скриваше чертите й. Можах само да различа бледия й силует. Но и той беше доста неясен. Заради белотата на главата реших, че е на човек, който никога не е виждал благословените лъчи на слънцето.
Той се изправи в целия си ръст и аз се изпълних с ужас, защото това не беше човек. Нито пък човекоподобна маймуна.
Когато се приближи, реших да разбера по-точно каква е неговата същност, дори и с това да излагах на опасност живота си. С тази цел запалих една кибритена клечка. Тя пламна и разкри ужасния му лик, преди той да се извърне, ръмжейки.
Докато стоеше обърнат, съзрях гърба и задните му части. Дали това беше някое от екзотичните създания на бога или нескопосано изчадие, избълвано от дявола, не знаех. Мъртвешкият му вид и голотата ме отвратиха. При все това, привлечена от някаква неустоима сила, положих длан върху уродливото му рамо.
Клечката угасна. В непрогледната тъмнина усетих как Звяра се обърна. Топлият му дъх, който почувствах върху лицето си, миришеше на пръст и диви гори. Той положи ръце на раменете ми. Ноктите му се забиха в плътта ми. Стоях пред това създание, омаломощена от страх и почуда, докато разкъсваше нощницата ми.
Когато останах съвсем гола, започна да души тялото ми като куче. Облиза с език гърдите ми. Продължи да души, дори и най-интимните ми части, които допираше с муцуната си.
Застана зад мен. Ноктите му се забиха в гърба ми. Започна да ме натиска надолу, така че да застана на колена. Усетих как хлъзгавата топлина на плътта му се притиска към мен и вече знаех какво се кани да направи. Мисълта за това ме отврати до дъното на душата ми и все пак, незнайно как, докосванията му ме караха да тръпна развълнувана и събудиха по странен начин желанието ми.
Възкачи ме и проникна в мен отзад. Това е поза, непривична за човеците, но обичайна за много от низшите видове. При първия допир на органа му, страх скова тялото ми, не защото щеше да пострада плътта ми, а защото така погубвах душата си. И при все това го оставих да продължи. Сега знам, че никаква проява на воля от моя страна нямаше да му попречи да ме обладае. Но аз дори не направих опит да се противопоставя. Напротив, аз с радост го приех в тялото си. Жадно желаех това, сякаш предчувствах великолепието на този миг.
Господи, как ме оскверни той! Ноктите му разкъсваха плътта ми! Зъбите му се впиваха в тялото ми! Огромният му орган пореше утробата ми. Колко груба беше животинската му страст и колко нежно сърцето му.
Когато след това лежахме изтощени на пръстения под, осъзнах, че никой мъж — даже и Глен — не е разпалвал така страстта ми. Заплаках. Съществото, смутено от моя изблик, се вмъкна в дупката и изчезна.“
4
„На следващата нощ, когато слязох по стълбите към мазето, го заварих да ме чака. Свалих веднага нощницата, за да не я раздере с ноктите си. Прегърнах го, наслаждавайки се на влажната топлина на кожата му. След това се опрях на ръце и колена и той ме облада с не по-малък жар от предишната вечер. Когато опиянението премина, останахме да лежим, докато се съвзема.