Къщата на Звяра
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Къщата на Звяра». Краткое содержание книги:
Колкото по-навътре проникват, толкова по-кошмарни неща ги сполетяват. Мъжете загиват бързо. Жените живеят малко повече… за да изпитат мъченията и сексуалното насилие.
Но най-страшното се намира под злокобната къща. Там витае ужасът, който чака следващата си жертва.
Недейте и да си помисляте да пристъпите в „Къщата на Звяра“.
— Окей.
Джуд нареди на Лари да не излиза, да заключи вратата и да пусне пердетата. Ако усети и най-малката опасност, да изстреля един предупредителен изстрел и да се залостят със Санди в банята. Да се скрият във ваната, където няма опасност да ги улучат куршумите. Той ще дойде пет секунди след изстрела.
— Може — каза Лари, — да успея да очистя тоя тип със сигналния изстрел.
— Ако стреля по теб, отвърни му. Но не го чакай в засада. По-безопасно е, ако се скриете във ваната и заключите вратата на банята.
Джуд му остави пушката и взе дневника на Лили Торн. След това двамата с Дона пресякоха сенчестия паркинг и отидоха в номер 9.
Влезе пръв и претърси стаята. След като Дона прекрачи прага, заключи вратата и провери дали пердетата покриват изцяло прозореца. Запали лампата на нощното шкафче между двете легла.
— Къде искаш да се разположа? — попита Дона.
— Аз ще седна на пода, между двете легла, така че няма да се виждам. Ти можеш да се настаниш на едно от леглата. Може би на това — каза той и потупа леглото, което беше по-далече от вратата.
— Харесва ми. Какво ще правим, докато чакаме?
— Ако искаш гледай телевизия. Все едно, аз искам да видя какво разказва Лили.
— Може ли и аз.
— Разбира се.
— Искаш ли да чеша на глас?
— Добре — той се усмихна.
Предложението й му хареса. Даже много.
Дона събу маратонките се. Чорапите й бяха бели. Стъпалата й се сториха много малки на Джуд. Гледаше я докато се качва на леглото. Дона опря гръб на рамката.
Той седна на пода между двете легла. Сложи една от възглавниците пред нощното шкафче и се облегна на нея. Остави 45 калибровия колт на пода, до себе си.
— Нагласи ли се? — попита Дона.
— Да.
— „Моят Дневник“ — зачете тя. — „Достоверно описание на моя живот и най-личните ми преживявания“.
2
— „1 януари“ — каза тя.
— Мисля, че всичко е от 1903-а. „Тъй като днес е първият ден от новата година, аз се отдадох на сериозни размишления. Благодарих на Бога за това, че ме е дарил с две чудесни момчета и за средствата, които ни изпраща, за да посрещаме нуждите си. Помолих го да ми прости прегрешенията, но най-вече да се смили над моя скъп Лайл, който имаше толкова добро сърце, но се отклони от праведния път, само защото беше готов на всичко в името на семейството си.“
— Ограбил е банка — каза Джуд.
— Но е имал добро сърце.
— Може да прескочиш тези неща.
— И да отида на интересната част — тя бавно започна да разгръща страниците. — А, ето тук. „12 февруари. Днес ми беше много тежко на душата. Бог непрекъснато ни напомня, че в този град сме нежелани. Няколко от местните момчета нападнали Ърл и Сам, когато се връщали от училище. Тези негодници замеряли момчетата ми с камъни, след това ги нападнали и започнали да ги бият с юмруци и пръчки. Не знам причината за тяхната жестокост, но съм убедена, че корените й се крият в репутацията на баща им.“
Дона отгърна още няколко страници.
— Изглежда няколко дена след това е обиколила родителите на побойниците и е разказала какво са направили. Били са учтиви, но сдържани с нея. Скоро след визитите й, онези отново са набили момчетата. Едното било ударено силно по главата, затова отишла при някой си д-р Рос. „Д-р Рос е мил, приветлив човек над четиридесетте. Той изглежда няма нищо против мен и децата, въпреки роднинството ни с Лайл. Тъкмо обратното, гледаше ни с най-сърдечния поглед, който не съм виждала от месеци насам. Увери ме, че няма защо да се притеснявам за състоянието на Ърл. Поканих го на чай и ние се наслаждавахме на компанията си почти цял час.“
Джуд чу шума на прелиствани страници.
— Очевидно се е виждала с д-р Рос почти всеки ден. Започва да го нарича Глен. „14 април. Аз и Глен взехме храна в една кошница и си направихме пикник на хълма зад къщата. За моя изненада и удоволствие той извади от докторската си чанта бутилка чудесно френско вино. Прекарахме прекрасно, гуляейки с пиле и вино. С напредването на деня страстта ни се разпали. Трудно ми беше да го възпра. Целуна ме толкова страстно, че останах без дъх, но не му позволих никакви други волности.“
Дона спря да чете. Погледна към Джуд, усмихна се и седна до него на пода.
— Позволявам ти една волност — да ме целунеш — каза тя.
Джуд нежно я целуна, а тя впи устни в неговите, сякаш беше зажадняла за вкуса им. Когато сложи ръка върху гърдите й, тя я отмести.