Къщата на Звяра
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Къщата на Звяра». Краткое содержание книги:
Колкото по-навътре проникват, толкова по-кошмарни неща ги сполетяват. Мъжете загиват бързо. Жените живеят малко повече… за да изпитат мъченията и сексуалното насилие.
Но най-страшното се намира под злокобната къща. Там витае ужасът, който чака следващата си жертва.
Недейте и да си помисляте да пристъпите в „Къщата на Звяра“.
— Да продължим с Лили — каза тя.
Джуд видя как погледът й шари по страниците. Седяха рамо до рамо, а книгата беше подпряна на вдигнатите й колене. Нежният мъх на бузата й изглеждаше златист на светлината от лампата. Близостта и миризмата й възбуждаха Джуд и той изгуби интерес към Лили Торн.
— Говори с недомлъвки, но мисля, че отдавна са минали етапа на целувките. Вече пише само за Глен.
— Ммм — Джуд сложи ръка на крака й. Почувства през джинсите топлината на бедрото й.
— А, ето! „2 май. Снощи, доста след като децата си легнаха, аз се измъкнах и в уречения час се срещнахме с Глен в бараката за дърва. След хиляди уверения в любов поиска ръката ми. Приех предложението му без колебание и той ликуващ ме притисна към гърдите си. През по-голямата част от нощта крояхме планове за бъдещето ни. Студът стана нетърпим. Вмъкнахме се в салона. Там, на кушетката, двамата нежно се прегърнахме, очаровани от силата на мига.“
Дона затвори дневника, но показалецът й остана между страниците.
— Знаеш ли — каза тя, — имам чувството, че правя нещо… неприлично, като чета дневника. Като че ли надничам през ключалка. Това са толкова лични неща.
— Дневникът може да ни разкрие кой е убил семейството й.
— Може би. Ще продължа нататък. Само че… не знам.
Тя наведе глава и започна да прелиства страниците.
— Определили са датата на сватбата. 5 юли.
Джуд обгърна с ръка раменете й.
— „8 май. Отново се срещнахме в бараката — снощи, когато удари един часа. Глен излезе съобразителен и донесе дебело одеяло. Така прогонихме нощния хлад и страстта ни бликна без задръжки. Бяхме като понесени от мощна вълна. Безсилна да устоя на притеглянето й, аз се оставих да ни понесе на гребена си и да ни потопи в блажено удоволствие, което никога до този миг не бях познала.“ Мисля — каза Дона, — че са се чукали.
— Боже, а пък аз си помислих, че салът им се е обърнал.
Дона се разсмя и го удари по крака.
— Ужасен си — погледна го в очите и той я целуна. — Ужасен — пошепна тя в устата му.
Той прокара пръстите си по гладката кожа на бузата й, надолу по овала на лицето й, до шията. Тя постави книгата на земята. Обърна се така, че едната й гърда се притискаше в тялото на Джуд, хвана ризата му и започна да я разкопчава. След това мушна ръка под нея. Погали го по гърдите и корема.
Той я положи на земята, встрани от нощното шкафче. Легна на една страна. Усещаше как тялото й по цялата си дължина се притиска към него. Измъкна долнището на ризата й. Пъхна ръка под нея, като галеше хладните и гладки извивки на хълбоците. Премести ръката си нагоре по гърба, за да разкопчее сутиена.
— Чакай — каза тя.
— Какво има?
— Снощи го правихме на пода — каза тя и се отдръпна от него. Изправи се.
С поглед, вперен в Джуд, и с леко напрегнато изражение тя разкопча блузата си. Хвърли я на леглото до вратата. С едно движение на раменете си смъкна сутиена и го захвърли. Седна на края на леглото. Свали чорапите си. Изправи се, разкопча колана и панталона си. Той се смъкна до глезените й. Измъкна крака от него. Сега беше само по бикини. Тъмното петно на венериния хълм прозираше през тънкото синьо жарсе. Смъкна и тях.
— Изправи се — каза тя.
Джуд забеляза, че гласът й леко потрепери от страх, или може би от вълнение.
Той си свали обувките и чорапите. Остави колта до нощната лампа. След това се изправи и започна да съблича ризата си. Докато я откопчаваше, Дона застана на колене, разкопча колана на панталоните му и ги смъкна. След това свали и гащите му. Езикът й погали едрия член и след това го пое с уста.
Той изстена. Дона се изправи. Притисна я плътно към себе си. Дълго време стояха между леглата изправени и прилепени един към друг. Той я целуваше и изучаваше гънките, извивките и отворите на тялото й. Галеха се и притискаха телата си.
След това се отдръпнаха. Дона отметна покривката на леглото и легнаха върху него.
Не бързаха.
Част от съзнанието на Джуд беше нащрек — ослушваше се и внимаваше като страж. Останалата част от него се съедини с Дона. Сля се с гладката кожа, косата, тихите гърлени стонове, влажните и сухите места, безбройните аромати и вкусове. Най-сетне хлъзгавата й утроба го засмука. Усети сладостно напрежение.
Изви гръб и проникна дълбоко, по-дълбоко от всякога. Пак. Дона извика, изви се нагоре и го стисна. Отпусна се върху нея и продължи да се движи, докато сладостната болка не го отпусна.