Къщата на Звяра
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Къщата на Звяра». Краткое содержание книги:
Колкото по-навътре проникват, толкова по-кошмарни неща ги сполетяват. Мъжете загиват бързо. Жените живеят малко повече… за да изпитат мъченията и сексуалното насилие.
Но най-страшното се намира под злокобната къща. Там витае ужасът, който чака следващата си жертва.
Недейте и да си помисляте да пристъпите в „Къщата на Звяра“.
След това дълго лежаха прегърнати. Говореха тихо, но не си казаха почти нищо. Дона заспа, хванала го за ръката. Джуд стана. Облече се и се настани на старото си място между леглата. Пистолетът лежеше до крака му.
3
— Дълго ли спах? — попита Дона.
— Около половин час.
Премести се до края на леглото и целуна Джуд.
— Искаш ли да продължим с Лили?
— Чаках да се събудиш.
— Бях безпаметна.
— Да.
Тя се усмихна.
— Ти си виновен — протегна голата си ръка към книгата.
— По-добре се облечи.
— Ммм — прозвуча така, сякаш мисълта за това съвсем не й беше приятна.
— Ако дойде нашият човек…
— Боже, защо трябва да ми напомняш за него?
Той я погали по бузата.
— Ти се облечи. Аз ще ида да видя Санди и Лари.
— Добре.
Тя се зави с чаршафа. Джуд отвори вратата.
Докато се любеха се беше стъмнило. Прозорецът на номер 12 светеше. Джуд застана до колата на Дона и огледа паркинга. Жена с две деца излезе от номер 14. Влязоха в една каравана. Изчака ги да тръгнат, прекоси паркинга до номер 12 и почука леко на вратата.
— Джуд е — каза той.
— Секунда.
След миг Лари отвори вратата. Джуд погледна вътре. Видя, че Санди седи по турски пред телевизора и гледа към вратата през рамо.
— Всичко ли е наред?
— Докато не ми изкара акъла преди малко, всичко си беше чудесно.
— Добре. Ще се видим по-късно.
Върна се в бунгалото на Дона. Тя седеше на пода между двете легла. Беше си облякла блузата и джинсите. Дневникът лежеше подпрян на сгънатите й колене. Той седна до нея. Остави пистолета до десния си крак.
— И двамата са добре.
— Чудесно. Да видим какво става с Лили. Ако си спомняш, лодката й се беше преобърнала.
— Точно така. И тя се удави във вълните на страстта.
— Което те накара и ти да направиш същото.
— Така ли стана?
— Ами да.
Джуд леко я целуна и тя се засмя.
— Стига вече — каза тя. — Заемаме се с Лили.
— Правилно.
— И така, след тази първа нощ с Глен, двамата започват редовно „да утоляват страстта си“. Всъщност, почти всяка вечер. Мисля, че не искаш да чуеш това.
— В сегашното ми състояние, не особено.
— Добре, да видим какво става по-нататък — прелисти няколко страници, като бързо ги прегледа. — „17 май. Днес изпратих писмо на Етел, в което я каня на сватбата. Надявам се, че най-сетне ще дойде от Портланд…“
Дона прочете останалото наум и прелисти. Мълчеше. Джуд погледна към нея и видя, че погледът й се движи по редовете. Устните й бяха здраво стиснати.
— Какво пише? — попита той.
Очите й погледнаха Джуд.
— Нещо се е случило — промълви тя. — „18 май. Днес сутринта заварих смущаваща гледка в мазето, когато отидох да взема буркан с ябълки, от тези, които прибрах есента. На светлината от газената лампа видях, че два от бурканите ми със зимнина лежат счупени на земята. Друг беше отборен и празен. В началото бях склонна да обвиня момчетата. На етикета на празния буркан обаче пишеше, че в него е имало цвекло, което и двамата ненавиждат. Това откритие направо смрази сърцето ми, защото разбрах, че в къщата е нахълтал чужд човек, а не знаех какви са били намеренията му. Устоях на порива да изтичам нагоре по стълбите. Претърсих всяко кътче на мазето.
В един ъгъл, близо до източната стена, открих дупка в пръстения под, скрита под няколко големи коша. Дупката беше достатъчно широка, за да мине човек или голямо животно. Грабнах консервираните ябълки и избягах от мазето.
19 май. Дълго мислих, дали да съобщя на Глен, че някой непознат е влизал в мазето. Най-сетне реших да го оставя в неведение, защото знам, че в порива си да ме закриля ще реши да унищожи посетителя, а аз не мога да приема такова строго наказание. Все пак той никому не е сторил зло.
Реших сама да разреша този въпрос, като запуша дупката. За да свърша тази работа, взех лопата от навеса и слязох в мазето. Още два буркана със зимнина лежаха на пода отворени и празни. Този път посетителят се беше нагостил с прасковите ми. Докато се взирах в празните буркани, изведнъж сърцето ми се изпълни със съчувствие.
Осъзнах, че посетителят не е искал да ни причини зло. Единственото му желание е било да утоли глада си. Може би е някой окаян младеж, отритнат от обществото. Аз самата изпитах мъката да си в такова положение. Съчувствах на клетата отчаяна душа, която беше преровила мазето ми, за да намери няколко от моите консерви. Зарекох се да го открия и да му помогна, доколкото мога. 30 май…“ — Дона спря да чете за миг. — Та това е прекъсване от единайсет дена, Джуд.