Момичето от Дания

– Но след като приключа, той вече няма да е вашият съпруг – продължи професор Болк и отвори чантата си. Отвътре извади книга със зелена, прорязана от нишки като мрамор корица и олющена на гръбчето кожа като седалката на стар фотьойл.

Професор Болк намери страницата, която търсеше и вдигна глава. Когато очите им се срещнаха, сърцето на Грета се разтуптя. На страницата имаше диаграма на мъжко тяло, на която бяха изобразени скелетът и органите, изпъстрени с паралелни и пресичащи се линии като картата на Париж и околностите в пътеводителя на Карлайл. Професор Болк обясни, че на диаграмата е представено тялото на нормален зрял мъж; ръцете бяха разперени настрани, а гениталиите висяха като грозд на лоза. По страницата имаше следи от молив, а ъгълчетата ѝ бяха прегънати.

– Както виждате – обясни професорът – мъжкият пелвис е кухина. Половите органи са разположени отвън. В таза няма почти нищо, което да не може да се пренареди.

Грета си поръча второ кафе и изведнъж ѝ се доядоха порто-кали; нещо я накара да си спомни за Пасадена.

– Интересно ми е как изглежда пелвисът на съпруга ви –  каза професор Болк. "Странно се изразява", помисли си Грета, макар да харесваше професора. Ставаше ѝ все по-симпатичен докато ѝ разказваше за образованието и подготовката си. Учил бе във Виена и Берлин, в болница "Шарите", където бил един от малкото лекари специализирали и хирургия, и психология! По време на войната, когато още бил съвсем млад и гласът му дори не бил мутирал окончателно до басовия си тембър, ампутирал над петстотин крайника – ако броял всички пръсти, които се налагало да реже, за да спаси разкъсана от граната ръка, избухнала преди обещаното от капитана време. Болк оперирал в палатки, развявани от вятъра и взривните вълни на бомби; ампутирал крака, за да спаси живота на войниците – всичко това на светлината от кибритени клечки. Докарвали му на дървени носилки мъже с разкъсани кореми, слагали полуживи войници на масата му, подгизнала от кръвта на предишните пациенти. Първият път, когато му докарали войник с висящи от корема вътрешности, Болк се вцепенил. Но мъжът умирал пред очите му и умолявал Болк да му помогне. Упойващият газ почти бил свършил и нямало как да го приспят. Вместо това Болк закрил очите на младежа с марля и се заел за работа.