Трубадур
- Автор: Стефанов Стефан Д.
- Серия: Колекция "Дракус" #10
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: GAIANA Book&Art Studio
- ISBN: 978-954-8633-75-8
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Трубадур». Краткое содержание книги:
Добрите намерения водят в Ада — и точно по този път е тръгнал Трубадур — мъж без минало и без бъдеще. Една погрешна дума — незачитане на местното табу в затънтен български край, го захвърля в смъртоносно приключение. Ако си изпратил любимата си в Отвъдното, сам трябва да я върнеш. И да, не го ли сториш, ще загинеш до седем дни.
Предстои му да премине границите на познатото, да се научи да вярва на очите си, а не на здравия разум, и да си припомни как се оцелява. Защото злото дебне отвсякъде — както по претъпканите градски улици, така и в забравените от бога диви гори.
Отчаяните действия да запази доброто у себе си го тласкат към нови и нови деяния, които постигат точно обратното, защото кръвта вода не става. И докато съдбата вади скелети от гардероба, за да тормози гузната му съвест, на пътя му се изпречват нови врагове, които нехаят за сложната му ситуация. Така, на ръба на лудостта, той узнава нещо, звучащо тъй лесно и просто — за да стигне до Ада, все пак трябва да умре.
Макар да се намирах в средата на нищото, аз различих в пръстта следи от гуми с голям грайфер, вероятно оставени от пикап или джип. Огледах земята около двете черни дървета и открих тънка корда, която бе опъната встрани от всяко дърво. Водеше или до капан, или до аларма. Време бе да проверя какво ме очаква в къщата.
Пристъпих напред и огледах двора — още следи от грайфери, купчина двадесет и два цолови гуми, стар дизелов мобилен генератор на ток, покрит със зебло, две метални туби, кладенец, затворен с тенекиен капак, кутия с инструменти, оставена върху него, захвърлена в тревата лопата, изпусната и стъпкана работна ръкавица…
Тъкмо се чудех дали да не подвикна, когато чух тъп удар някъде зад къщата. Последваха още няколко. Липсваше ритмичност, т.е. едва ли бе някаква машина. Когато се приближих до входа, вече можех да се закълна, че някой цепи дърва. Тръгнах покрай къщата и пътьом опитах да надникна през прозорците, но те бяха зацапани, само сиянието зад мръсотията ми подсказваше, че вътре светят лампи.
Озовах се зад дългата къща и видях навес с натрупани под него нарязани дърва. Пред навеса бе поставен голям пън, а зад пъна стоеше жена с брадва в ръце. В краката ѝ лежаха няколко цепеници. Щом ме видя, тя се ококори и вдигна брадвата пред себе си.
— Назад! Назад! Върви си! — извика ми тя.
— Госпожо, няма да ви сторя зло! — рекох аз и вдигнах ръце с дланите към нея, но все пак спрях.
— Аз ще ти сторя зло, ако не си вървиш! — каза жената.
— Изгубих се и чух как цепите дърва — излъгах аз. — Ще ми помогнете ли? Търся подслон за през нощта. Мога да ви платя добре.
— В този дом няма подслон за изгубени скитници! Върви си или ще пострадаш!
— Ако ви е страх от мен, ще ви разбера — рекох аз и заотстъпвах назад.
— Не ме е страх от теб, страх ме е за теб! — отговори тя. — Върнат ли се братята ми, с теб е свършено!
Добрата новина бе, че тази жена не искаше да ме нарани. Лошата новина бе, че има братя, които вероятно щяха да ме наранят. Не можех обаче да си позволя да не изпълня задачата, поставена ми от Камила. Не бях стигнал толкова далеч, за да ме откажат двама-трима селски юнаци. Ето защо пуснах най-дружеската си усмивка и седнах на земята.
— В такъв случай, ще изчакам тук — рекох аз. — Много бих искал да се запозная с братята ви.
— Ти си луд! — извика жената и размаха брадвата. Липсата на реакция от моя страна (вследствие на години упорити тренировки по самоконтрол) я изненада и тя отпусна ръце. След това изруга, замахна с брадвата и я заби дълбоко в дръвника. Сложи ръце на кръста си и ми рече:
— Наистина си луд, а?
— Не точно — отвърнах аз. — Но съм смел.
— Братята ми са наистина гадни, момче — каза ми жената. — Убиват. Не е достатъчно да си смел, за да се изправиш срещу тях.
— Убих всичките си братя, преди да дойда тук — рекох аз мрачно и спокойно. — Това достатъчна атестация ли е?
За миг тя се ококори и в очите ѝ видях страх. Но вместо да посегне към брадвата, жената отстъпи назад.
— Ако ще се възползваш от гостоприемството ни, поне го заработи — нареди ми тя. — Грабвай брадвата и нацепи двадесет от тези. След това донеси пет кофи вода от кладенеца отзад при мен в кухнята. Когато приключиш, ще наредиш масата и ще подготвиш огъня в пещта. Ако това не е направено, когато братята се върнат, момче, съвсем ще се ядосат.
— Нищо работа! — отвърнах аз и запретнах ръкави.
Работата с брадвата ме загря приятно и се поразхвърлях.
Вместо да си върши нейните неща, домакинята стоеше на няколко крачки от мен и ме следеше как се справям. Приключих с цепениците бързо и ги внесох в къщата. Имаше само едно помещение, огромно. Самото то бе разделено на три: кухненски кът с пещ в единия край, където имаше няколко шкафа и маса; дузина ниски легла, нагъчкани едно до друго; дълга маса с пейки от двете страни в противоположния край на къщата, откъм фронталния вход. Покривът се държеше на осем масивни дървени колони. Те, както и подпокривните греди, бяха накичени с животински кожи, глави и рога. На няколко места бяха поставени старовремски ловни копия, лъкове, топори и ножове. Някои оръжия бяха с каменни остриета. Явно семейството се занимаваше сериозно с колекционерство.
Светилниците бяха огнени, а заради тях таванът и стените бяха мазни и черни. Да си светиш с жив огън в дървена къща не ми изглеждаше особено мъдро, но не повдигнах въпроса пред жената. Самата тя, докато разглеждах дома, бе застанала до мен като екскурзовод, който чака да отговори на любопитния посетител. Използвах момента да огледам и нея самата.