Трубадур

— В този дом няма подслон за изгубени скитници! Върви си или ще пострадаш!

— Ако ви е страх от мен, ще ви разбера — рекох аз и заотстъпвах назад.

— Не ме е страх от теб, страх ме е за теб! — отговори тя. — Върнат ли се братята ми, с теб е свършено!

Добрата новина бе, че тази жена не искаше да ме нарани. Лошата новина бе, че има братя, които вероятно щяха да ме наранят. Не можех обаче да си позволя да не изпълня задачата, поставена ми от Камила. Не бях стигнал толкова далеч, за да ме откажат двама-трима селски юнаци. Ето защо пуснах най-дружеската си усмивка и седнах на земята.

— В такъв случай, ще изчакам тук — рекох аз. — Много бих искал да се запозная с братята ви.

— Ти си луд! — извика жената и размаха брадвата. Липсата на реакция от моя страна (вследствие на години упорити тренировки по самоконтрол) я изненада и тя отпусна ръце. След това изруга, замахна с брадвата и я заби дълбоко в дръвника. Сложи ръце на кръста си и ми рече:

— Наистина си луд, а?

— Не точно — отвърнах аз. — Но съм смел.

— Братята ми са наистина гадни, момче — каза ми жената. — Убиват. Не е достатъчно да си смел, за да се изправиш срещу тях.

— Убих всичките си братя, преди да дойда тук — рекох аз мрачно и спокойно. — Това достатъчна атестация ли е?

За миг тя се ококори и в очите ѝ видях страх. Но вместо да посегне към брадвата, жената отстъпи назад.

— Ако ще се възползваш от гостоприемството ни, поне го заработи — нареди ми тя. — Грабвай брадвата и нацепи двадесет от тези. След това донеси пет кофи вода от кладенеца отзад при мен в кухнята. Когато приключиш, ще наредиш масата и ще подготвиш огъня в пещта. Ако това не е направено, когато братята се върнат, момче, съвсем ще се ядосат.

— Нищо работа! — отвърнах аз и запретнах ръкави.

Работата с брадвата ме загря приятно и се поразхвърлях.

Вместо да си върши нейните неща, домакинята стоеше на няколко крачки от мен и ме следеше как се справям. Приключих с цепениците бързо и ги внесох в къщата. Имаше само едно помещение, огромно. Самото то бе разделено на три: кухненски кът с пещ в единия край, където имаше няколко шкафа и маса; дузина ниски легла, нагъчкани едно до друго; дълга маса с пейки от двете страни в противоположния край на къщата, откъм фронталния вход. Покривът се държеше на осем масивни дървени колони. Те, както и подпокривните греди, бяха накичени с животински кожи, глави и рога. На няколко места бяха поставени старовремски ловни копия, лъкове, топори и ножове. Някои оръжия бяха с каменни остриета. Явно семейството се занимаваше сериозно с колекционерство.

Светилниците бяха огнени, а заради тях таванът и стените бяха мазни и черни. Да си светиш с жив огън в дървена къща не ми изглеждаше особено мъдро, но не повдигнах въпроса пред жената. Самата тя, докато разглеждах дома, бе застанала до мен като екскурзовод, който чака да отговори на любопитния посетител. Използвах момента да огледам и нея самата.