Бурята

Грейсън беше зашеметен от този обрат на събитията. Можеше единствено да се взира в агент Крийл, докато тя говореше.

— Знам, че Прибирането никога не е приятно и не идва в удобен момент — каза тя, — но дори ние в Интерфейса на властта не сме недосегаеми за него. Косачите могат да приберат когото си искат и ние нямаме думата по въпроса. Така е устроен светът. — Отдели миг да погледне към таблета си. — Според документацията си прехвърлен под наша юрисдикция преди месец, което означава, че не си имал много време да изградиш близост с агент Тракслър и не може да твърдиш, че отношенията ви са били чак толкова задълбочени. Всички съжаляваме за загубата му, но можем да я преодолеем. Дори ти.

Тя го погледна в очакване на отговор, но той все още не можеше да открие такъв. Тя прие мълчанието му за съгласие и продължи.

— Както виждам, каскадата ти на моста „Макинак“ е пратила двайсет и девет души във временна смърт и върху теб е паднало задължението да платиш за съживяването им. От прехвърлянето ти насам живееш от Гарантирания основен доход. — Тя поклати глава неодобрително. — Сам си наясно, че ако се хванеш на работа, ще печелиш повече и по-бързо ще изчистиш дълга си, нали? Защо да не ти назнача среща с нашия център по заетостта? Ако искаш работа, ще я получиш. И то такава, която, сигурна съм, ще харесваш. Имаме сто процента трудова заетост и деветдесет и три процента удовлетвореност — а това включва и екстремните неприемливи като теб.

Накрая той възвърна гласа си, за да проговори:

— Аз не съм Главореза от моста — каза той. Изричането на тези думи усети като предателство към всичко.

— Моля?

— Тоест, сега съм Главореза от моста, но преди се казвах Грейсън Толивър.

Тя се позанимава с таблета си, като прегледа различни менюта и файлове.

— Тук не е отбелязана промяна на името.

— Трябва да говорите с началниците си. С някого, който знае.

— Началниците ми имат същата информация, с която разполагам и аз. — Тя отново го изгледа, този път с подозрение.

— Аз… работя под прикритие — каза ѝ той. — Работех с агент Тракслър. Все някой трябва да знае! Не може никъде да не е вписано!

И тя се разсмя насреща му. Наистина взе, че му се изсмя.

— О, моля ти се! Имаме си достатъчно наши агенти. Нямаме нужда от тайни, а дори да имахме, не бихме възложили на неприемливи подобна функция, най-малко на такъв с твоята биография.

— Тази биография аз я измислих!

Сега вече лицето на агент Крийл стана сурово. Вероятно такава физиономия използваше за най-мъчните си случаи.

— Слушай, няма да ставам обект на шегите на някакъв си неприемлив! Всички сте една стока! Мислите си, че след като ние, останалите, сме избрали целеустремен живот в служба на света, заслужаваме вашите подигравки! Сигурна съм, че ще се хилите с приятелчетата си, като си тръгнеш от тук, и това никак не ми е по вкуса!

Грейсън отвори уста. После я затвори. Отново я отвори. Но колкото и да се мъчеше, нищо не излизаше от нея, защото не намираше какво да каже, че да я убеди. Осъзна, че никога нямаше да успее. Нямаше писмени доказателства за това, което бе помолен да направи, защото никога не бе директно „помолен“ да го направи. На практика не работеше за ИВ. Както му бе казал агент Тракслър още първия ден, той бе частно лице, действащо по своя собствена воля, защото само като частно лице може да прекоси тънката граница между Косачите и Бурята…