Бурята
- Автор: Шустерман Нийл
- Серия: Дъгата на косата #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 978-619-171-069-0
- Переводчик: Гергана Минкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бурята». Краткое содержание книги:
— Радвам се да чуя, че го казвате.
— Не съм го казал — заяви Ксенократ. — Категорично ще отхвърля всякакво обвинение, че съм го изрекъл.
— Не се бойте — успокои го Роуан. — Както казах, не вие сте врагът.
— Приключихме ли? Мога ли да си продължа къпането на спокойствие?
— Още нещо. Искам да знам кой подложи на Прибиране баща ми.
Ксенократ се обърна и го погледна. Дали зад възмущението му, че е притиснат в ъгъла по този начин, в изражението му не се четеше състрадание? Роуан не можеше да прецени дали то е искрено, или престорено. Дори без тежките си роби този човек все още бе обвит в толкова много непрозрачни слоеве, че бе трудно да се разбере къде е истината при него.
— Да, чух за това. Съжалявам.
— Наистина ли?
— Бих казал, че е нарушение на втората заповед, защото ясно демонстрира предубеждение към теб. Но предвид това как те възприема Форумът, надали някой би повдигнал обвинение срещу Косач Брамс.
— Нима казахте… Косач Брамс?
— Да, безличен човек, лишен от вдъхновение. Може да си е мислел, че като подложи баща ти на Прибиране, ще си спечели някаква слава. Мен ако питаш, това го прави още по-жалък.
Роуан не каза нищо. Ксенократ нямаше представа колко тежко го бе поразила новината. По-болезнено от пронизване с хладно оръжие.
Ксенократ остана втренчен в него за миг и успя да разчете поне част от мислите му.
— Виждам, че вече се каниш да нарушиш обещанието си и да ликвидираш Брамс. Имай приличието да изчакаш поне до Нова година и да ми дадеш малко покой, докато отминат Старовремските празници.
Роуан все още бе толкова зашеметен от онова, което Свещеното острие му бе съобщил, че не можа да отвори уста да заговори. Би бил идеалният момент Ксенократ да вземе надмощие, като се възползва от това, че събеседникът му е изваден от равновесие, но вместо това той каза само:
— Сега най-добре си върви.
Накрая Роуан намери гласа си.
— Защо? За да извикате гвардейците в мига, щом отворя вратата?
Ксенократ отхвърли тази мисъл с махване на ръка.
— И какъв смисъл би имало? Сигурен съм, че няма да си им по силите. Ще им прережеш гърлата или ще им избодеш сърцата, та да се налага съживяване. По-добре да се измъкнеш под носовете на тези безполезни некадърници също така лесно, както си влязъл, и да спестиш неудобства на всички ни.
Изглеждаше крайно неприсъщо за Свещеното острие да капитулира така бързо. Роуан реши да го поразръчка и да разбере защо.
— Сигурно много се измъчвате да сте тъй близо до залавянето ми и да не можете да го осъществите — подхвърли той.
— Раздразнението ми ще е кратко — увери го Ксенократ. — Скоро ще престанеш да си мой проблем.
— Ще престана да съм ваш проблем? И как?
Но Свещеното острие нямаше какво повече да добави. Изгълта питието си и подаде на Роуан празната чаша.
— Би ли я оставил на бара на излизане. И им кажи да ми донесат още едно.
21.
Не бях ли достатъчно ясна?
Хората често ме питат коя задача ми е най-тягостна, кое от многото неща, вършени от мен, намирам за най-неприятно. Винаги отговарям искрено.
Най-лошата част от задълженията ми е подмяната.
Рядко се налага да подменям спомените на увредено човешко съзнание. Според настоящата статистика само при един от 933 684 души се налага подмяна. Иска ми се изобщо да не бе нужна, но човешкият мозък не е неуязвим. Спомените и изживяванията могат да стигнат до несъответствие и по този начин да създадат когнитивен дисонанс, който съсипва съзнанието с болезнената си натрапчивост. Повечето хора дори не могат да си представят този вид емоционално страдание. То води до гняв и престъпни подбуди, иначе овладени от съвременната цивилизация. За онези, които са негови жертви, няма достатъчно психотропни нанити в света, които да облекчат мъките им.
И тъй, съществуват редки случаи, в които трябва да извърша пренастройка като в някогашните компютри. Изтривам същността им, стореното от тях и тъмната спирала на мислите им. И това не е просто заличаване на предишното им аз, защото им давам ново аз. Нови спомени за хармоничния живот, който са имали.
За тях не е тайна, че съм направила това. Винаги им признавам точно какво се е случило, когато новите им спомени вече са на мястото си, и тъй като нямат минало, което да оплакват, никаква реална опора за загубата си, те винаги, без изключение ми благодарят за подмяната и винаги, без изключение започват да водят плодотворно и удовлетворяващо съществуване.