Боен клуб [bg]

Не, казвам. Достатъчно ме използва.

— Ако не ни съдействаш, ще хванем Марла.

Води ме, казвам.

— А сега се вдигай, мамка ти — казва Тайлър, — и си завлечи задника в шибаната кола.

И така, двамата с Тайлър сме на покрива на Паркър Морис Билдинг и пистолетът е заврян в устата ми.

Остават ни последните десет минути.

След десет минути Паркър Морис Билдинг няма да го има. Знам го, защото Тайлър го знае.

Дулото на пистолета притиска гърлото ми, а Тайлър казва:

— Ние няма да умрем наистина.

Избутвам с език дулото към оцелялата ми буза и казвам — Тайлър, говориш за вампири.

Остават ни осем минути.

Пистолетът е за в случай, че полицейските хеликоптери кацнат тук по-рано.

На Бог това му изглежда като сам мъж, пъхнал пистолет в собствената си уста, но пистолета го държи Тайлър и става въпрос за моя живот.

Вземате деветдесет и осем процентова димяща азотна киселина и я добавяте към три пъти по-голямо количество сярна киселина.

Получавате нитроглицерин.

Седем минути.

Смесвате нитроглицерина с трици и получавате хубавичък пластичен експлозив. Много от космическите маймуни смесват нитроглицерина с памук и добавят английска сол за сулфат. И така става. Други маймуни използват парафин, смесен с нитроглицерин. Парафинът според мен никога, ама никога не е вършил работа.

Четири минути.

Двамата с Тайлър сме на ръба на покрива, пистолетът е в устата ми, чудя се дали е чист тоя пистолет.