Боен клуб [bg]

Събота вечер е — вечерта на рака на червата в мазето на Първа методистка църква, и когато пристигаш, Марла те очаква там.

Марла Сингър пуши цигара. Марла Сингър върти очи. Марла Сингър с насинено око.

Сядате един срещу друг на опърпания килим в кръга за медитация и ти се опитваш да призовеш енергийното си животно, докато Марла те гледа сърдито с насиненото си око. Затваряш очи и се отнасяш в двореца със седемте порти, но продължаваш да усещаш погледа й. Приласкаваш вътрешното си дете.

Марла те гледа.

Идва време за прегръдки.

Отвори очи.

Всеки трябва да си избере партньор.

Марла прекосява стаята с три бързи крачки и ме зашлевява през лицето.

Споделете всичко докрай.

— Ти, шибано, гадно лайно! — казва Марла.

Около нас всички стоят и гледат.

После и двата юмрука на Марла започват да ме бъхтят от отвсякъде.

— Уби човек! — пищи тя. — Обадих се в полицията — всеки момент ще дойдат!

Сграбчвам я за китките и казвам — ченгетата може и да дойдат, но най-вероятно няма.

Марла се гърчи и казва, че полицаите бързат насам да ме закопчаят на електрическия стол и да ми изпържат очите или поне да ми ударят смъртоносна инжекция.

Все едно те ужилва пчела.

Свръхдоза натриев фенобарбитал, а после — големият сън. В стил „Долината на кучетата“.

Марла казва, че днес ме видяла как убивам човек.

Ако има предвид шефа ми, казвам да бе, да бе, да бе, да бе, да бе, знам, полицията знае, всички вече ме търсят да ми хакнат смъртоносната инжекция, но всъщност шефа ми го уби Тайлър.

Двамата с Тайлър просто случайно имаме еднакви отпечатъци на пръстите, но никой не го разбира.

— Яж лайна — тросва се Марла и навира насиненото си око в мен. — Ти и малките ти послушници може и да обичате да ви пребиват, но ха си ме докоснал пак — и си мъртъв.

— Видях те тази вечер как застреля човек — казва Марла.

Не, бомба беше, казвам, и е станало сутринта. Тайлър пробил компютърния монитор и го напълнил с бензин или барут.

Всички хора, които наистина имат рак на червата, стоят наоколо и ни зяпат.

— Не — казва Марла. — Проследих те до хотел „Пресман“, ти сервираше на едно от онези партита с убийство.

На партитата с убийство богаташи се събират в хотела на разкошна вечеря и разиграват сюжетчета в стил Агата Кристи.

По някое време, между „Буден Гравлакс“-а25 и сърнешкото лампите угасват за минута и някой се преструва на убит. Предполага се, че това е забавна смърт наужким.

До края на вечерята гостите се напиват, изяждат си консомето „Мадейра“ и се опитват да открият кой сред тях е убиец психопат.