Измамата на краля [bg]

— Разбирам, че Иън е вече тук — усмихна се Малоун.

— Той ме предупреди, че ще дойдете. Описа ви абсолютно точно.

— Трябва да го намеря, и то бързо.

— Много хора започнаха да го търсят след смъртта на онзи мъж в метрото.

— И това ли ви каза?

— Да — кимна тя. — С него доста се сближихме, след като един ден дойде в книжарницата.

— И се оказа, че може да чете…

— Абсолютно — усмихна се тя. — Прояви огромен интерес към толкова много книги, струпани на едно място. А аз го насърчих.

Малоун не се остави да бъде заблуден.

— Вероятно за да го накарате да спи тук вместо на улицата, нали? — подхвърли той.

— Не знам дали Иън отгатна истинските ми мотиви, защото не каза нищо, когато му предложих да стане нещо като нощен пазач, за да наглежда книгите ми.

Малоун веднага хареса мис Мери — практична жена с добро сърце.

— Нямах щастието да имам свои деца и вече е късно да мисля за това — добави тя. — Затова приех появата на Иън като божи дар. Прекарваме много време заедно.

— В момента има неприятности.

— Знам. Но е извадил късмет.

— Как така? — любопитно я погледна той.

Жената спокойно издържа на погледа му и отсече:

— Защото за втори път в краткия си живот е открил човек, на когото може да вярва.

— Дори не знаех, че сме станали приятели — сви рамене Малоун. — Фактически отношенията помежду ни не бяха съвсем гладки.

— Но веднага сте разбрали, че той е прибрал флашката с надеждата, че ще тръгнете да я търсите. Това е неговият начин да покаже, че държи на приятелството ви. А сега виждам, че е направил добър избор. Вие наистина приличате на човек, на когото може да се вярва.

— Аз съм просто човек, който не може да откаже, когато му поискат услуга.

— От него разбрах, че сте били таен агент.

— Само един скромен слуга на американското правителство — ухили се той. — Но в момента продавам книги, също като вас.

Изречени на глас, тези думи му харесаха.

— Той и това ми каза. Защото, както вече споменах, вие сте човекът, успял да спечели доверието му.

— Наистина ли го търсят и други хора?

— Преди месец в района се появиха някакви мъже и започнаха да разпитват за него из околните магазини. Част от съдържателите знаеха за Иън и ги насочиха към мен. Но аз ги излъгах, че отдавна не съм го виждала. За нещастие, Иън изчезна само седмица по-късно и не се върна повече. До днес. През цялото време се молех да е добре.

— Вече споменах, че е в беда. Въпросните мъже го търсят, защото се интересуват от нещо, което той притежава.

— Флашката.

Той веднага долови особената нотка в гласа й.

— Прочели сте записаното върху нея, нали?