Ивен, Рицаря с лъва [bg]

        Владетелката изкрещяла: „Чудесно си ме изиграла! Защо ме караш ти, момиче, отново аз да заобичам [6752] човека, който ме остави и най-нещастна ме направи? Не! По-добре да си остана тук с вихрите на урагана! [6756] Добре ме подреди, Люнет! Защо ти дадох аз обет в безумното си заслепление? Уви, но в клетвопрестъпление [6760] не искам да се провиня и трябва да се подчиня. Тъй както живата жарава под топла пепел не изтлява, [6764] то и в сърцето ми ще тлее туй чувство, докато живея.“ Ивен съзрял удобен случай от нея прошка да получи [6768] и казал: „Съгреших, госпожо, но с вярата за милост Божа, от вас днес моля опрощение за стореното прегрешение. [6772] Аз за допуснатите грешки последици понесох тежки, но ако днес благоволите за моя грях да ми простите, [6776] кълна ви се, че аз до гроб ще съм ви верен като роб и ще съм ви съпруг достоен!“ Тя казала с тон по-спокоен: [6780] „Уви, обета си не мога да наруша. Със вяра в Бога приемам, че ще трябва аз сега да сключа мир със вас.“ [6784] „Владетелко, благодаря ви! Светият дух така направи, че след теглата и скръбта, пак най-щастлив съм на света!“ [6788] Получил прошката, Ивен почувствал се честит, блажен тъй както никой на земята. Отпуснала му се душата, [6792] показал се той нежен, мил и с обич й се отплатил. Във свойта радост той забравил страданията и оставил [6796] душевни мъки, болка, скръб завинаги зад своя гръб. Люнет от своите дела щастлива също тъй била, [6800] след като тя събрала тук родените един за друг. С това приключва и романът за Рицаря с лъва. Остана [6804] съвсем накрая Кретиен да каже, силно убеден, че ако друг го продължи, ще го изпълни със лъжи. [6808]